Читать «Земя на славата» онлайн - страница 68

— Знаеш, че имам достатъчно. Е, очевидно не колкото Крас, но достатъчно — напрегнато каза той. Дали Светоний нямаше да му поиска още някой заем? Надяваше се да не е така. Все така се случваше, че единствените моменти, в които Светоний обещаваше да върне парите, бяха тези, в които му ги искаше. Веднага щом ги получеше, забравяше обещанието си. Когато Бибул събереше достатъчно смелост да си поиска обратно огромната сума, Светоний се ядосваше и така се разфучаваше, че Бибул започваше да се извинява.

— Достатъчно ли са, за да се кандидатираш за консул? Има още ден-два, преди сенатът да затвори списъка.

Бибул премигна от объркване и ужас от самата идея за това.

— Не, Светоний, определено не. Няма да го направя, дори и за теб. Харесвам живота си и мястото си в сената такова, каквото е. Не бих поискал да съм консул, дори и да ми го бяха предложили.

Светоний пристъпи към него и хвана потната му тога. Лицето му бе пропито с омраза.

— Искаш ли да видиш Цезар консул? Спомняш ли си изобщо гражданската война? Спомняш ли си Марий и щетите, които нанесе? Ако се кандидатираш, това може да разцепи гласовете за Цезар и да даде възможност някой друг да спечели, заедно с баща ми. Ако си ми приятел, няма да се колебаеш.

— Разбира се, че съм ти приятел, но това няма да помогне! — каза Бибул; мъчеше се да се измъкне от хватката му. Самата мисъл, че Светоний може да усети миризмата на потта му, беше унизителна, но приятелят му така здраво беше хванал тогата му, че бе оголил бялата кожа на хлътналите му гърди.

— Дори и да се кандидатирам и да събера няколко гласа, може да ги отнема както от Цезар, така и от баща ти. Не го ли разбираш? Защо сам не се кандидатираш, щом искаш? Кълна се, че ще ти дам пари за кампанията.

— Да не си си загубил ума? Да се изправя срещу собствения си баща?! Може да не си кой знае какъв приятел или кой знае какво като човек, но в списъка няма никой друг, който да се забелязва. Ако не направим нищо, Цезар ще унищожи баща ми. Виждаш как се подмазва на тълпите и колко го обичат. Колко души ще покажат уважение към баща ми, когато Цезар се перчи като натруфена курва? Ти произхождаш от старо семейство и имаш пари, за да популяризираш името си преди изборите. — Очите му светеха от злоба.

— Баща ми не е бил далече от Рим с години, както знаеш. Той има подкрепа от богатите центурии, които гласуват първи. Чу речите. Цезар призовава безпомощните бедняци. Ако се постигне мнозинство предварително, половината Рим може и да не гласува. И това може да стане.

— Не мисля, че… — запелтечи Бибул.

— Трябва. Заради мен. Само няколко от първите центурии във вота ще са достатъчни. И тогава той ще е опозорен и принуден да напусне Рим. Ако виждаш, че това вреди на гласуването за баща ми, можеш да се оттеглиш. Ще е съвсем лесно. Освен ако не предпочиташ да оставиш Цезар да стане консул без борба?

— Нямам толкова пари, че да платя за…

— Баща ти ти остави цяло състояние! Да не мислиш, че не знам? Смяташ ли, че той би искал да види стария враг на Катон консул? Не, дребните заеми, които си ми давал, са колкото разходите ти за няколко дни. — Светоний сякаш усети колко е нелепо да държи приятеля си така здраво, пусна го и оправи тогата му.