Читать «Земя на славата» онлайн - страница 70

Юлий се отдръпна и се разсмя.

— Трябва да се срещна със сената и не мога да закъснявам. Заеми се с работата, Сервилия. Ще се срещнем след пладне.

Тя го загледа как тича нагоре по стълбите и изчезва в сумрака на сградата. После тръгна с лека стъпка надолу към мястото, където я чакаше охраната й.

До вратата го чакаше Крас. Изглеждаше странно нервен, по лицето му се стичаше пот.

— Юлий, трябва да говоря с теб, преди да влезеш — каза Крас. — Не вътре, където има уши, които могат да ни чуят.

— Какво има? — попита младият мъж. Усети внезапна тежест, когато забеляза нервността на консула.

— Не бях напълно честен с теб, приятелю — отвърна Крас.

Седяха на широките стъпала, гледащи към форума, и чуваха ромоленето на гласовете на сенаторите зад себе си.

Юлий поклати недоверчиво глава.

— Не вярвах, че си способен на това, Крас.

— Не съм — сопна се консулът. — Казвам ти го сега, преди заговорниците да направят нещо срещу Помпей.

— Трябвало е да ги спреш, щом си научил. Трябвало е да дойдеш право в сената и да разобличиш този Катилина, преди да е имал възможността да осъществи нещо от идеите си. А сега ми казваш, че е събрал армия? Вече е малко късно да твърдим, че си невинен, Крас, независимо колко се противиш.

— Ако бях отказал, щяха да ме убият и да, когато ми обещаха да управлявам Рим, това ме изкуши. Ето, чу ме да го казвам. Трябваше ли да ги дам на Помпей, за да може да се кичи с още една победа? Да го видя как става доживотен диктатор като Сула? Бях изкушен, Юлий. Оставих ги твърде дълго да действат, без да им се противопоставя, но сега променям това. Знам плановете им и къде се събират. С твоя легион ще можем да ги унищожим, преди да навредят.

— Затова ли ме направи едил?

Крас сви рамене.

— Разбира се. Сега отговорността да ги спреш е твоя. Това ще стане чудесна опорна точка на кампанията ти. Хората ще видят как нотабили като Катилина понасят отговорността за престъпленията си както всички останали граждани. Ще те видят като човек, застанал над всякакви дребни граници на класи и прослойки.

Юлий го погледна с подозрение.

— Ами ако не се бях върнал от Испания?

— Тогава щях да намеря друг начин да се преборя с тях.

— Щеше ли? — притисна го Юлий.

Крас се обърна и го погледна в очите.

— Не се съмнявай в това. Но все пак ти си тук. Мога да ти дам предводителите и Десети ще унищожи сганта, която са събрали. Те са заплаха само когато никой не знае за това. Ще ги прогониш и постът ще е твой. Сигурен съм, че тогава няма да забравиш за приятелите си.

Юлий се изправи и го погледна. Дали беше чул цялата истина, или само частите, които искаше Крас? Може би мъжете, които предаваше, носеха единствената вина, че са противници на Крас? Нямаше да изпрати хората си по домовете на властни граждани само въз основата на разговор, от който консулът би могъл да се отметне — Юлий беше сигурен, че е способен на това.

— Ще реша какво да направя, Крас. Но няма да съм твоят меч в борбата ти с враговете ти.

Консулът се изправи и застана лице в лице с него. Очите му блестяха от потиснат гняв.