Читать «Земя на славата» онлайн - страница 67

Бибул се огледа нервно, за да види дали някой не ги чува. Когато Светоний беше в такова настроение, нямаше никакви гаранции какво ще изтърси. Бибул се наслаждаваше на хапливите му приказки, когато бяха в някоя усамотена стая, впечатляваше се от гнева му. На улицата обаче усещаше, че мишниците му вече са подгизнали от пот. А Светоний вървеше така, сякаш издигащото се слънце беше само мираж и жегата не се усилваше.

Светоний се спъна в някакъв камък и изруга. Цезар все се появяваше, за да го тормози. Когато беше в града, страдаше цялото му семейство. Знаеше, че Юлий е разпространил клюки за него, и сега не можеше да влезе в командването на никой легион. Беше видял безброй прикрити усмивки и знаеше откъде идват.

Когато видя как убийците се промъкват към дома на Юлий, изпита истинско удоволствие. Можеше да вдигне тревога и да изпрати конници да ги предупредят. Можеше да спре убийците, но просто се отдалечи и не каза нищо. Те бяха убили съпругата на Цезар. Светоний си спомни как се беше смял, когато баща му му разказа ужасните новини. Старецът имаше такова сериозно изражение, че Светоний просто не можеше да се спре. Учудването на баща му подклаждаше веселието му, докато очите му не се напълниха със сълзи от смях.

Вероятно сега баща му щеше да го разбере по-добре, след като сам беше видял угодничеството и празните обещания на Цезар. Мисълта, че ще може отново да поговори с баща си и да сподели нещата с него, заседна странно в съзнанието му. Светоний не можеше да си спомни кога за последен път той му бе казал повече от няколко учтиви думи. Тази студенина също беше причинена от Цезар. Баща му беше върнал земите, които хитро бяха завзели, докато Юлий беше далече. Върна и парцела, където Светоний смяташе да си построи къща. Все още си спомняше очите му, когато се възпротиви. В тях нямаше любов, а само хладна оценка към сина, който винаги иска нещо.

Светоний вдигна глава и отпусна юмруци. Щеше да се види с баща си и двамата щяха да споделят огорчението си. Може би старецът щеше да омекне, когато погледне сина си в очите и види отвращението му от случилото се на форума. Може би нямаше да е толкова разочарован от него.

Бибул видя промяната в изражението на приятеля си и се възползва от нея.

— Става горещо, Светоний. По-добре да се върнем в странноприемницата.

Младият мъж спря и се обърна към приятеля си. После внезапно попита:

— Колко си богат, Бибул?

Бибул нервно потри ръце, както правеше винаги, когато двамата заговореха за пари. Бе наследил достатъчно голяма сума, за да не му се налага никога да работи, но когато станеше дума за това, винаги се изпотяваше от притеснение. Щеше му се Светоний да не смята тази тема за толкова интересна.