Читать «Земя на славата» онлайн - страница 69

— Ще направиш ли това заради мен, Бибул? Знаеш колко е важно за мен. Кой знае, може да ти е приятно да бъдеш консул заедно с баща ми, ако се стигне дотам. По-важното е да не допуснем Цезар да си проправи път до властта в този град.

— Не. Чу ли? Няма! — каза Бибул. Почти трепереше от страх.

Светоний присви очи, сграбчи приятеля си за ръката и го дръпна настрани. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуват, се наведе към потното лице на младия римлянин и изсъска:

— Помниш ли какво ми каза миналата година? Какво видях, когато дойдох в къщата ти? Знам защо баща ти се отвращаваше от теб, Бибул, защо те отпрати далече в хубавата ти къща и се отказа от сената. Може би тогава сърцето му не е издържало, кой знае? Колко време мислиш, ще оцелееш, ако се разчуе за предпочитанията ти?

Бибул пребледня и лицето му се разкриви.

— Това беше случайно! Момичето…

— Ще можеш ли да се оправдаеш? — засмя се злобно Светоний. — Видял съм резултатите от твоята… страст. Мога сам да повдигна дело срещу теб и наказанието хич няма да е леко, въпреки че няма да е повече от това, което заслужаваш. Колко малки момиченца и момченца са минали през ръцете ти през последните години, а? Помисли си само колко от мъжете в сената са бащи!

Устата на Бибул се разтресе от ярост.

— Нямаш никакво право да ме заплашваш! Робите ми са моя собственост! Никой няма да те слуша.

Светоний се озъби. Лицето му беше погрозняло от победата му.

— Помпей загуби дъщеря си. Той ще ме чуе. Ще направи необходимото, за да изстрадаш удоволствията си, не мислиш ли? Сигурен съм, че няма да ме отпрати, ако отида при него.

Бибул се сви, очите му се напълниха със сълзи.

— Моля те… — прошепна той.

Светоний го потупа по рамото.

— Добре, забравяме тази история. Нали приятелите са затова. — И го погали по потната буза.

— Сто дни, Сервилия — каза той и я прегърна на стъпалата на сената. — Изпратих хора, които да търсят съдебни случаи. Ще избера най-подходящите, за да си създам име, и хората ще дойдат да ме слушат. Богове, имам толкова много работа! Имам нужда да се свържеш с всеки, който има дългове към семейството ми. Трябват ми доброволци, организатори и всеки, който може да говори в моя подкрепа по улиците от зори до мрак. Брут ще трябва да използва Десети, за да прогони бандитите. Сега това е моя отговорност, благодарение на Крас. Старецът е истински гений, кълна се. С един удар получих необходимата власт, за да докажа, че мога да направя улиците безопасни. Всичко се случи толкова бързо, че почти не мога…

Сервилия притисна пръсти до устните му, за да спре потока от думи. Разсмя се, когато той продължи да говори, не, направо да бълва идеите, които го изпълваха. Целуна го. За секунда той продължи да говори и след като устните им се докоснаха, докато тя не го плесна леко по бузата.