Читать «Земя на славата» онлайн - страница 66

Някакъв мъж се приближи малко повече до нея, докато си пробиваше път през тълпата, и Сервилия видя твърдото му, покрито с белези лице, мокро от пот. Преди да може да реагира, една силна ръка стисна рамото на мъжа и той изкрещя.

— Върви си по пътя — тихо каза Брут.

Непознатият се дръпна, за да се освободи, въпреки че спря, за да се изплюе, когато вече беше достатъчно далече. Сервилия се обърна към сина си и той й се усмихна, вече забравил за случката.

— Мисля, че заложи на правилния кон, майко — каза той; гледаше Юлий. — Не го ли усещаш? За него всичко се подрежда.

Сервилия се засмя, заразена от ентусиазма му. Без бронята си синът й изглеждаше по-момчешки от обикновено. Посегна и разроши нежно косата му.

— Знаеш, че с една реч не се става консул. Работата тепърва започва. — Тя проследи погледа му към Юлий, който най-после се обръщаше, за да си проправи път през тълпата. Стискаше протегнатите му ръце и отговаряше на гражданите, които го викаха. Дори от разстояние можеше да забележи радостта му.

— Но началото е добро — допълни Сервилия.

Светоний вървеше с приятелите си по празните улици — дюкяните и къщите бяха затворени и заключени. Зад редиците сгради на форума все още се чуваше приглушеният шум на тълпата.

Светоний мълчеше, лицето му беше сковано от горчивина. Всеки радостен възглас го гризеше все повече — вече едва издържаше. Юлий, винаги Юлий! Каквото и да се случеше, този мъж явно имаше късмет за трима. Няколко думи на тълпата и тя непоносимо го боготвореше, докато баща му беше унижен. Беше обидно да види как всички се вълнуват от номерца и думи, докато добрият римлянин остава незабелязан. Беше толкова горд, когато баща му прие името му да бъде вписано в надпреварата за консул. Рим заслужаваше мъж с неговите качества и неговото достойнство, а не Цезар, който не притежаваше нищо освен славата си.

Светоний стисна юмруци и почти изръмжа на глас. Двамата му приятели се спогледаха нервно.

— Ще спечели, нали? — попита ги той, без да ги поглежда.

Бибул кимна — вървеше на крачка зад приятеля си, — после се сети, че той не може да го види, и каза:

— Може би. Поне, изглежда, Помпей и Крас мислят така. Баща ти все пак може да заеме втория пост.

Чудеше се дали Светоний ще ги накара да вървят пеша по целия път до имението извън града. В друга посока ги очакваха добри коне и удобни стаи, но Светоний вървеше напред, заслепен от омраза. Бибул мразеше да върви пеша, когато имаше на разположение коне. Мразеше и да язди, но поне не изморяваше краката си и се потеше по-малко.

— Напуска поста си в Испания и пристига тук, за да обяви, че ще се опита да се бори за консул, а те го приемат! Какви ли подкупи са раздадени, за да може това да се случи?! Той е способен на това, повярвайте ми. Познавам го добре. Този човек няма никаква чест. Спомням си го от корабите и от Гърция. Този мръсник се върна, за да ме преследва. Човек би си помислил, че след смъртта на жена си ще остави политиката на по-добри мъже, нали? Още тогава трябваше да разбере какво го заплашва. Ще ти кажа, Катон може и да имаше врагове, но беше два пъти мъж в сравнение с Цезар. Баща ти знае това, Бибул.