Читать «Земя на славата» онлайн - страница 258

Платнището на палатката се отметна и влезе Брут. Погледна Адан и попита:

— Как е Юлий?

— Жив съм — чу се гласът на Цезар, почти като шепот.

— Трябва да излезеш навън. Съгледвачите се върнаха. Идва армия гали.

Юлий го погледна със зачервените си очи — изглеждаха повече мъртви, отколкото живи. Изправи се и се олюля от изтощение. Брут му помогна да си сложи бронята и червения плащ — мъжете трябваше да го видят с тях.

— Значи онези, които избягаха от крепостта, са имали за задача да доведат армия — промърмори Цезар, докато Брут връзваше нагръдника за металните ленти около врата. И двамата бяха мръсни и воняха на пот. Адан беше впечатлен от нежността, с която Брут обърса бронята с един парцал, а после подаде на Юлий меча му. Без да каже и дума, Адан взе червения плащ от закачалката и помогна на Брут да го сложи на раменете на генерала. Може и да си въобразяваше, но в бронята си Юлий сякаш стоеше по-изправен.

— Събери съвета, Брут, и доведи съгледвачите. Ще се бием и в двете посоки, ако трябва, за да довършим този цар.

— И после ще се приберем вкъщи? — попита Брут.

— Ако оцелеем, приятелю. После най-накрая ще се приберем вкъщи.

Съветът се събра. Всички бяха прекалено уморени, за да говорят. Опожарената земя и месеците война, откакто се бяха върнали от Британия, бяха изтощили всички, а сега този последен удар ги беше докарал до границата на отчаянието.

— Вече сте чули новините от съгледвачите и има съвсем малко, което мога да добавя — каза Юлий. Беше взел манерка скъпоценна вода от един от пазачите и сега отпи, за да отмие вкуса на прах в гърлото си. — Войниците най-после ядат, въпреки че запасите са малко и с лошо качество. Без полученото от нашите заселници щяхме да имаме още по-малко. Галите са събрали всички племена срещу нас, дори конницата на едуените се присъедини към тях. Морбен най-после ме предаде.

Юлий замълча и потърка лицето си.

— Ако съгледвачите са прави, имаме много малък шанс да оцелеем в битката. Ако питате мен, ще опитам достойна капитулация и спасяване на живота на нашите легиони. Верцингеторикс ни показа, че не е глупак. Ще ни позволи да се върнем през Алпите с нашите заселници. Такава победа ще го затвърди на позицията му като върховен цар и мисля, че ще приеме. Това ли искате?

— Не — каза Домиций. — Бойците няма да приемат такова поведение нито от нас, нито от теб. Нека дойдат, Цезар. Ще ги разбием.

— Той говори и от мое име — добави Рений.

Всички закимаха и Юлий се усмихна на верността им.

— Тогава или ще оцелеем, или ще се провалим при Алезия, приятели. Горд съм, че ви познавам. Ако боговете кажат, че това е краят, така да бъде. Ще се бием до последно.

Усмихна се замислено.

— Може би трябва да използваме част от питейната вода, та утре да изглеждаме като римляни. Донесете картите. Ще направим план как да унижим племената още веднъж.