Читать «Земя на славата» онлайн - страница 256

— Какво си видял? — попита Юлий; изгаряше от желание да разбере, макар да го обзе сковаващ страх. За момент си помисли, че Кабера не го е чул.

— Кой знае къде ще те отведе твоят избор? — Гласът продължи своето съскане. — Въпреки това не съм те виждал стар, приятелю, а веднъж те видях да падаш от ножове в тъмнината в първите дни на пролетта. Видях те да падаш в Рим, през мартенските иди.

— Значи никога няма да стоя в моя град през март — отвърна Юлий. — Кълна ти се, ако това ще ти даде покой.

Кабера вдигна глава и погледна към крещящите чайки.

— Някои неща е по-добре да не се знаят, Юлий. Така мисля. Вече нищо не ми е ясно. Казах ли ти за ножовете?

Юлий нежно постави ръцете на възрастния мъж в скута му и нагласи възглавниците, така че да може да седи изправен.

— Каза ми, Кабера. Отново ме спаси — изрече той с безкрайна нежност.

— Това ме радва — отвърна лечителят и затвори очи.

От гърдите му излезе дълъг дъх и той замря в необичайна неподвижност. Цезар извика сподавено, като видя как животът си отива от него, и докосна бузата му. Тишината сякаш трая много дълго. Гърдите на Кабера никога нямаше да се помръднат отново.

— Сбогом, стари приятелю — каза Юлий.

Чу скърцането на дъските и Рений и Брут застанаха до него. Годините изчезнаха и те отново бяха две момчета и учителят им — стояха и гледаха как Кабера държи лъка, без ръката му да трепне.

И другите членове на съвета наставаха, разбрали какво се е случило. Юлий обърна към тях зачервените си очи и всички видяха безкрайната му болка.

— Ще се присъедините ли към мен в молитвите ми за мъртвия, приятели? Войната може да почака още един ден.

Чайките крещяха във вятъра навън. Тихото мърморене на гласовете изпълни студената стая. Последва тишина и взрян в смаленото тяло на мъртвия старец. Юлий прошепна:

— А сега съм оставен на течението. — Прошепна го толкова тихо, че само Брут, който беше до него, можа да го чуе.

Глава 43

В палатката цареше полумрак — гореше само една лоена свещ, за да може Адан да пише. Но той не пишеше, а гледаше Цезар, който лежеше на една пейка да му превържат ръката. По старата превръзка имаше кръв и платът беше мръсен — превръзката беше взета от мъртвец. Юлий изръмжа, когато лекарят дръпна да стегне възела. За момент очите му се разшириха от болка и Адан видя, че са помътнели от изтощение.

Лекарят събра инструментите си и излезе — откъм вратата полъхна свеж въздух и свещта потрепна. Адан погледна думите, които беше записал, и му се прииска Юлий да поспи. Всички бяха гладни и зимата беше изтощила и Цезар. Кожата му беше пожълтяла, а под очите му имаше тъмни кръгове, което му придаваше вид на смъртник.

Реши, че Юлий е заспал, и започна да събира нещата си, за да се измъкне, без да го буди. И замръзна, когато Юлий вдигна ръце и избърса потното си лице.

— Къде спрях? — попита Юлий, без да отваря очи. Гласът му беше прегракнал и немощен и накара Адан да потрепери.