Читать «Земя на славата» онлайн - страница 140

— Копия готови! — извика той.

От Десети хвърлиха четири копия, проверявайки обсега за последен път. Нямаше да се целят в хората, а да запратят тежките оръжия с метални върхове високо във въздуха, така че да паднат почти вертикално. За това се изискваше умение, но нали такава им беше работата и те бяха специалисти в нея.

— Готови! — ревна Брут.

Кир върза червен парцал на върха на едно копие и го запрати във въздуха с усмивка. Никой от тях не можеше да се мери с огромния мъж и когато копието се заби и затрептя в земята, Брут имаше маркирана най-далечната си точка, само петдесет крачки по-близо от стрелите, които се бяха забили още по-надолу по склона. Щом първият ред на хелветите преминеше тази линия, щеше да бъде засипан като от порой. А когато минеха край точката на Кир, още четирийсет хиляди остриета щяха да полетят към тях за по-малко от десет удара на сърцето.

Хелветите изреваха и се закатериха по склона. Сутрешният вятър носеше прах от равнината.

— Стрелци! — извика Брут и десет реда назад мъжете с лъкове започнаха да стрелят, докато колчаните им не се изпразниха. Брут наблюдаваше полета на стрелите — те падаха върху крещящите мъже долу: хелветите все още бяха извън обсега на много по-смъртоносните копия. Повечето стрели бяха отбити — хелветите вдигнаха щитовете си и продължиха напред, като оставиха зад себе си само няколко десетки тела. Първата кръв беше пролята. Брут се надяваше Юлий да е готов.

Юлий чу рева на племето и завъртя бясно коня си — търсеше съгледвача, който му беше донесъл новината.

— Къде е онзи, дето каза, че враговете са на хълма? — изкрещя той. Внезапно стомахът му се присви.

Мъжът се появи на коня си. Беше много млад и с порозовели от сутрешния студ бузи. Юлий го погледна с ужасяващо подозрение.

— Врагът, за който докладва. Какво видя?

Младият съгледвач нервно се размърда под погледа на пълководеца.

— Имаше хиляди горе на хълма, господарю. В тъмното не можах точно да преценя броя им, но бяха много, господарю. Засада.

Юлий затвори очи за миг.

— Задръжте този боец и да изчака наказанието си. Това са нашите легиони, глупаво нищожество!

Юлий обърна коня си. Мислеше трескаво. Не бяха изминали и няколко мили от долината. Може би не беше прекалено късно. Развърза шлема от седлото и грубо го намести на главата си, после обърна металното си лице към събралите се мъже.

— Десети и Трети Галски са без подкрепление. Ще поемем с най-бързия ход да атакуваме хелветите. Напред! Бързо напред!

Брут чакаше хелветите да отминат копието на Кир. Ако дадеше заповед прекалено рано, Трети отзад щеше да хвърля копията прекалено наблизо. Ако беше прекалено късно, атаката нямаше да бъде разбита, тъй като първите редове на хелветите щяха да са преминали.

— Копия! — изкрещя Брут и хвърли своето.

Десет хиляди ръце запратиха копия и после грабнаха вторите — копията бяха сложени в краката на легионерите. Брут знаеше, че още преди първите да паднат, Десети ще запрати във въздуха още по две. Мъжете от Трети бяха по-бавни, но само малко, вдъхновени от примера на ветераните и нервния страх от атаката.