Читать «Земя на славата» онлайн - страница 142

— Хайде, хайде! — възкликна високо.

Въпреки че щеше да мине известно време, преди хелветите да успеят да обградят хората му, ако стигнеха до билото зад него, Десети и Трети нямаше да имат път за отстъпление. Той изръмжа от ярост, когато видя колко малко от бойците на племето са останали, за да пазят жените и децата. Една атака отстрани можеше да причини внезапна паника.

Огромният брой нападатели започна да пробива пролуки в желязната линия на Десети. Велитите бяха бързи и с леки брони и можеха да се бият два часа без почивка. Брут си помисли дали да не прати по-тежката пехота сред тях, за да ги остави свежи за отстъплението, което можеше да му се наложи да заповяда. Ако Юлий не дойдеше бързо, щеше да му се наложи да изтегли легионите на билото, при това като се бият за всеки сантиметър от отстъплението си. Щеше да стане по-лошо, ако племето ги изненадаше в гръб.

Брут погледна над главите на хората си. Сърцето му биеше лудо от гняв. Закле се, че ако оцелее при отстъплението, Юлий ще си плати за унищожението на Десети. Познаваше почти всеки от мъжете след годините, прекарани в Испания, и всяка смърт беше истински удар за него.

Внезапно видя в далечината сребърната линия на легионите на Юлий и изкрещя от радост и облекчение. Хелветите в колоната надуха предупредително роговете си и Брут видя как резервните им фаланги поеха, за да посрещнат новата заплаха. Още рогове прозвучаха на хълма и мъжете от племето спряха и погледнаха към равнината. Брут изрева от триумф, когато хелветите започнаха да се отдалечават от Десети и разстоянието между двете армии започна да се увеличава. Нямаше да има никакво движение по фланговете, защото всички воини отчаяно се втурнаха да защитават плячката и народа си.

— Десети и Трети! — извика Брут наляво и надясно. Бяха готови за заповедите му и той вдигна ръка, с което ги прикани да слязат надолу по хълма.

— Близки формации! Стрелците да съберат стрелите, които намерят! Напред, Десети! Напред, Трети!

Десет хиляди мъже поеха напред при думите му и Брут почувства, че гърдите му ще се пръснат от гордост.

Хелветите нямаха кавалерия и Юлий изпрати извънредните да ударят линиите им, докато те отчаяно се опитваха да се подредят във формация, за да отблъснат новата атака. Докато се приближаваше заедно с Марк Антоний, гледаше как Октавиан води редицата конници косо към фалангите на хелветите. Докато галопираха, всеки се наведе към дългия кожен калъф в краката си, извади тънко копие и го хвърли с невероятна прецизност. Хелветите изреваха и вдигнаха щитовете си, но Октавиан не се приближи до тях, докато и последното копие не беше хвърлено. Докато Юлий стигне тила на колоната, резервите вече бяха в хаос и не беше трудно да се справят с тях.

По негова заповед тръбачите изсвириха команда за удвояване на скоростта и двайсет хиляди легионери се втурнаха право към врага. Тичаха със скорост, с която можеха да изминат цели мили. Широката колона на хелветския керван ги наблюдаваше мълчаливо, докато тичаха към тях без един вик. Жените, старците и децата не представляваха никаква опасност и Юлий се чудеше трескаво как да се възползва най-добре от това.