Читать «Земя на славата» онлайн - страница 138

Усмихна се криво и тупна Брут по рамото.

— Тези племена никога не са се били с легиони, Брут. Когато се вдигне слънцето, ще видят просто десет хиляди, изправени срещу тях. Ще се наложи да ги научим.

Брут го погледна. Слънцето вече залязваше и светлината му се отразяваше в свирепия поглед на Юлий.

— Ще се стъмни, преди да стигна там — отвърна Брут. Това беше най-близкото възможно до оспорване на заповед, при условие че имаше съгледвачи, които ги слушаха.

Юлий сякаш не забеляза това, а бързо продължи:

— Трябва да си тих, докато се придвижваш. Щом те видят и те нападнат, аз ще ги ударя отстрани. Хайде, бързо.

Брут се измъкна пълзешком назад, после се изправи и затича към хората си.

— Ставайте, момчета — каза той, когато стигна първите редици на Десети. — Тази нощ не ни е писано да спим.

Когато зората наближи, Юлий се върна да огледа равнината. Слънцето щеше да изгрее зад гърба му и вече хвърляше сивкава светлина — дълго преди да се покаже над планините. Хелветите започнаха да се придвижват в походен строй и Юлий наблюдаваше как воините подкарваха останалите. Тези, които имаха мечове и копия, имаха определено положение — не носеха провизии и бяха свободни, за да се бият или да бягат. Той чакаше момента, в който щяха да видят разположените на хълма легиони. Времето сякаш се разтегна до безкрайност.

Зад него Марк Антоний чакаше със своя легион и три други, измръзнали и сърдити без закуска и огън, който да ги сгрее. Това едва ли беше достатъчно, за да се справи с такава огромна армия, но Юлий не можеше да измисли нищо, което да промени баланса на силите.

Някакъв кон препусна към него и Юлий се обърна бесен и замаха на вестоносеца да се сниши, за да не го видят. Той дръпна юздите и се смъкна от седлото. Едва си поемаше дъх.

— Господарю, има вражеска сила на хълма на запад! Безчет са.

Юлий погледна към хелветите в полумрака. Приготвяха се да напуснат лагера си без знак за паника или объркване. Дали не бяха забелязали неговите хора и не бяха подготвили флангови позиции? Уважението му към племето нарасна. Но къде беше Брут? Двете сили очевидно не се бяха срещнали в тъмнината — иначе грохотът на битката щеше да се чува на цели мили. Дали не беше обърка хълма през нощта? Юлий прокле на глас, ядосан от развитието на ситуацията. Нямаше никакъв начин да се свърже с липсващите легиони, а докато те не се покажеха, не се осмеляваше да атакува.

— Ще му откъсна топките — изръмжа той, после се обърна към вестоносеца. — Никакви рогове и сигнали. Просто отстъпете. Съобщи да се прегрупират край потока.

Чу роговете — хелветите тръгваха. Ядосваше се и защото щеше да се наложи да ги напада в гъстата гора — това нямаше нищо общо с разбиващата победа, на която се беше надявал.

Брут чакаше слънцето да разпръсне тъмните сенки по хълма. Беше подредил Десети пред своя Трети Галски заради по-големия им опит да устоят на всичко, което хелветите биха могли да изпратят срещу тях. Освен това част от собствения му легион беше от Галия. Юлий беше казал, че един легион може да бъде обучен за по-малко от година. Това, че живееха, работеха и се биеха заедно, привързваше хората като нищо друго, но винаги оставаше неприятното съмнение какво може да се случи, когато накараш тези мъже да се бият срещу собствения си народ. Когато Брут ги попита за хелветите, те само свиха рамене и казаха, че няма да има проблем. Никой от тях не беше от това племе, а онези, които бяха отишли в Рим за злато, изглежда, не изпитваха особена привързаност към племената си. Явно бяха от онзи вид наемници, които не живееха за друго освен за заплатата си и откриваха близост само сред себеподобните си. Брут знаеше, че редовното плащане и хранене в легионите е мечта за някои от тях, но все пак постави Десети отпред.