Читать «Земя на славата» онлайн - страница 139

Макар че беше неизразимо напрегнат, докато се катереха, трябваше да признае, че Юлий има усет за добро място. Съжаляваше, че е оставил своите извънредни в лагера, но нямаше как да знае, че слизането ще е лесно, само с няколко навяхвания и една счупена ръка от лошо падане в тъмното. Трима мъже бяха изгубили мечовете си и сега носеха ножове, но всички превалиха билото преди зазоряване, без да загубят и един човек.

Легионерът със счупената ръка я беше вързал към гърдите си и щеше да се бие с лявата. Беше отказал да се върне и посочи Кир на първия ред на Десети — каза, че огромният Кир може да хвърля копията вместо него.

При първите сивкави лъчи на утрото Брут даде шепнешком заповед за строяване. Дори ветераните от Десети бяха капнали, докато намерят позициите си в тъмнината, и дори техният легион имаше нужда от намесата на опциите, за да се въведе ред. Войниците разхлабиха ремъците на копията си — по четири на човек. Брут знаеше, че могат да се справят с всеки враг. Хелветите носеха овални щитове, но тежките копия щяха да ги приковат на земята, с щитовете им и всичко.

Слънцето се показа над планините. Хелветите вървяха към позициите им, без да подозират за засадата. Брут бе обзет от старото въодушевление, докато чакаше съгледвачите им да забележат Десети и Трети, които се бяха притаили на склона. Усмихна се на първите лъчи на светлината и когато слънцето изгря, се разсмя на глас: само за минута десет хиляди шлема и брони се превърнаха от сиво в блестящо злато. Жълтите пера на центурионите сякаш грееха. Колоната на хелветите спря в равнината под тях, всички ги сочеха и крещяха.

За племето изглеждаше така, сякаш легионът се беше появил от нищото — и въпреки това хелветите не бяха изплашени. След като първоначалният шок отмина, те видяха, че армията на склона е малка, и като един зареваха бойни викове.

— Поне половин милион са. Кълна се в Марс, толкова са — прошепна Брут.

Видя фалангите да се струпват отпред, настръхнали от копия. Първите редици носеха широки щитове, за да се отбраняват от врага, но формацията никога нямаше да издържи насечения терен на хълма. Втурнаха се по склона като вълци и Брут поклати учудено глава — толкова много бяха.

— Стрелците! Обсег! — изкрещя той и загледа как четири стрели полетяха високо и белязаха най-далечната граница на изстрелите. Беше само с три хиляди души от легионите от Ариминум и не знаеше доколко са опитни. Срещу незащитени хора стрелбата им можеше да е опустошителна, но се съмняваше, че ще е повече от дразнеща за хелветите под техните щитове.