Читать «Земя на славата» онлайн - страница 141

Беше преценил съвсем точно момента и редиците на Десети и Трети запратиха копията си в килим от свистящо желязо над врага. За секунди не само предните, но голяма част от първите десет реда се превърнаха от тичащи мъже в прободени трупове. Стотици загинаха при първата вълна копия, а мъжете, които оцеляха, вече виждаха черния облак на втората, който идваше към тях.

Нямаше как да избегнат смъртта от въздуха. Копията летяха различно и падаха на групи или далече едно от друго. Един мъж можеше да бъде ударен от няколко, или пък цялата редица да бъде повалена, а един да остане недокоснат като по чудо. Хелветите се криеха под щитовете си, но тежките железни върхове пробиваха дървото. Брут видя как мнозина се борят да освободят щитовете си, понякога свързани с щитовете на другите чрез огромните остриета. Мнозина хелвети бяха все още живи, но тежко ранени и не можеха да се изправят.

Атаката спря. Третата вълна копия нанесе още щети и врагът побягна назад, ужасен от мъжете на хълма. Десети се развика, когато галите се обърнаха в бяг. Брут погледна на изток — къде беше Юлий? Ако удареше с легионите си точно в този момент, хелветите щяха да побягнат презглава. Но от Юлий нямаше и следа.

Хелветите се преподредиха на границите на обсега на стрелбата и пак настъпиха: газеха по телата на първите си паднали.

— Те никога не са се били с римски легион! — извика Брут на войниците около себе си.

Някои от тях се усмихнаха, но погледите им бяха съсредоточени върху напредващите орди, които се катереха по хълма. Някои от хелветите грабваха копията на легиона, измъкваха ги от телата, и ги запращаха към Десети, но тъй като хвърляха от долу нагоре, копията не стигаха до римляните.

— Мечове готови! — заповяда Брут и двата легиона извадиха оръжията си и ги вдигнаха високо, за да уловят слънцето. Брут се огледа и гордо вдигна глава. „Нека се катерят“, помисли си.

Когато вече задъханите хелвети приближиха линиите на римляните, фалангите се разпръснаха. Десети чакаше търпеливо. Всеки мъж стоеше сред приятели, които познаваше от години. В римските линии нямаше страх. Стояха в идеална формация, а тръбачите бяха готови да сменят предните редове, когато се уморят. Мъжете носеха мечове от твърдо желязо и по лицата им Брут забелязваше напрегнато очакване. Някои от легионерите дори се подиграваха на противниците и ги приканваха да нападат по-бързо. В моментно озарение Брут ги видя така, както ги виждаха хелветите — стена от мъже и щитове, без пролука.

Първите хелвети стигнаха до Десети и бяха посечени с ефикасна ярост. Твърдите римски оръжия ги посичаха по цялата линия, отделяха ръце и глави с един удар. Дългите копия на хелветите не можеха да пробият римските щитове и Брут ликуваше.

Той стоеше на третия ред вдясно, опиянен от кръвопролитието. Огромни маси хора се стичаха да подкрепят другарите си, още повече се бяха насочили по фланговете около хълма. Усети как го избива пот, докато за пореден път потърси с поглед Юлий. Слънцето блестеше под ъгъл, но той присви очи, за да огледа линията на дърветата.