Читать «Земя на славата» онлайн - страница 123

Крас се изчерви.

— Аз може… да не съм човекът, който ще ги води, Цезар — каза той през стиснати зъби.

Юлий можеше да си представи какво му струва да направи подобно признание пред Помпей, но само изсумтя:

— И аз не бях, преди Марий, Рений, и да, Помпей, да ми покажат как с пример и обучение. Никой мъж не скача в тази роля напълно подготвен, Крас. Ще съм до теб в първите ти стъпки, а и Помпей винаги ще е тук. Той знае, че Рим се нуждае от втори легион за защита. Съмнявам се, че би искал по-малко в града си.

И двамата погледнаха Помпей, който незабавно отговори:

— От каквото имаш нужда, Крас. Има истина в онова, което казва той. — И преди да могат да му отговорят с повече от усмивка, продължи: — Ти нарисува доста приятна картинка за нас, Юлий. Крас с търговията си, аз с невеста и града, който обичам. Но не си ни казал още цената на тази щедрост. Хайде, направи го.

Крас го прекъсна:

— Ще приема тези условия с две допълнения. Разрешително за пет, а не за две години и най-големият ми син, Публий, да бъде приет в Десети като офицер, центурион. Аз съм стар човек, Юлий. Синът ми ще води легиона ми след мен.

— Мога да се съглася с това — каза Юлий.

Помпей се изкашля и попита нетърпеливо:

— Но какво искаш ти, Цезар?

Юлий отново потърка очите си. Не беше смятал да свързва семейството си с Помпей, но дъщеря му щеше да се издигне в най-висшата социална йерархия с един удар. Това беше доста честен обир. И двамата бяха прекалено отдавна в политиката, за да се откажат от подобна уговорка, а и това, което той им предлагаше, във всеки случай беше стократно по-добро от загубата на власт и влияние. Юлий познаваше притегателната сила на управлението. Нямаше никакво по-голямо удоволствие от това да си водач. Когато вдигна поглед към тях, очите му бяха ясни и остри.

— Когато моите шест месеца в града приключат и законите, които искам, бъдат добавени към свитъците, нещата стават прости. Искам да отведа двата си легиона в нови земи. Ще прехвърля правото си на Помпей и искам и двамата да подпишете заповеди, които ми дават пълната свобода да повишавам войници, да нападам бандити и да създавам закони от името на Рим. Няма да докладвам, освен ако несметна за необходимо. Няма да отговарям пред никого освен пред себе си.

— А това дали ще е законно? — попита Крас.

Помпей кимна.

— Ако аз имам консулски правомощия, ще бъде. Вече има такъв прецедент. — Намръщи се замислено. — И къде ще отведеш тези легиони?

Юлий се усмихна, понесен от собственото си въодушевление. Колко беше спорил с приятелите си за посоката! Въпреки това накрая имаше само един избор. Александър беше тръгнал на изток и пътят беше добре отъпкан. Той щеше да тръгне в друга посока.

— Искам непознати земи, приятели — каза той. — Искам Галия.

В пълно въоръжение Юлий вървеше в нощта към дома на Бибул. Помпей и Крас вярваха, че той знае някакъв начин, по който да обуздае колегата си, но истината беше, че той трябваше да избистри идеята си как да успее да спре Бибул и Светоний да разбият на пух и прах плановете им.