Читать «Земя на славата» онлайн - страница 122

— А това не е малко — тихо каза Помпей. Това, което предлагаше Юлий, напълно изопачаваше смисъла от избора на двама консули, които да се контролират един друг, но Помпей не намираше причина да го споменава.

Юлий кимна.

— Не бих предложил подобно нещо, ако смятах, че си незначителен човек, Помпей. В миналото сме имали разногласия, но никога не съм подценявал любовта ти към града, а кой знае това по-добре от мен? Заедно разбихме Катон, нали помниш? Рим не би могъл да страда под твоето управление.

Ласкателството вероятно беше доста очевидно, но за своя изненада Юлий откри, че вярва поне на половината от него. Помпей беше солиден водач и би защитавал интересите на Рим с решителност и сила, дори и ако никога не ги разшири.

— Не ти вярвам — каза безцеремонно Помпей. — Всички тези обещания могат да се окажат празни, ако не бъдем обвързани по-здраво. — Той се изкашля. — Имам нужда от свидетелство за добрата ти воля, от знак, че подкрепата ти не е думи на вятъра.

— И какво искаш? — попита Юлий.

— На колко е дъщеря ти? — попита Помпей. Лицето му беше съвсем сериозно и Юлий веднага разбра какво има предвид.

— Тази година прави десет. Още е много малка.

— Но няма да е винаги малка. Свържи кръвта си с мен и ще приема обещанията ти. Жена ми е в гроба от повече от три години, а мъжете не са създадени, за да живеят сами. Когато стане на четиринайсет, ми я дай и ще се оженя за нея.

Юлий потърка очите си. Толкова много зависеше от това да постигне споразумение с тези двама стари вълци. Ако дъщеря му беше един от неговите войници, щеше да я жертва, без да се замисли и за миг.

— Шестнайсет. Ще стане твоя невеста на шестнайсет — най-после каза той.

Лицето на Помпей засия и той кимна и му протегна ръка. Юлий потръпна като от студ, но я стисна. Щеше да ги има и двамата, ако можеше да осигури последната част, но проблемът на Крас все още тревожеше мислите му. В смълчаната курия чуваше стъпките на войниците на Помпей отвън и докато ги слушаше, намери отговора.

— И легион, Крас — каза Юлий бързо. — Нов орел на Марсово поле, който да носи твоето име. Мъже, които аз ще тренирам и за половин година ще смеся с най-добрите си офицери. Ще изпратим да ги съберат из страната, сред десетки хиляди обикновени мъже, които никога не са имали възможността да се бият за Рим. Те ще бъдат твои, Крас, и мога да ти кажа, че няма по-голяма радост от оформянето им в легион. Аз ще ти ги обуча, но началникът им ще си ти.

Крас рязко погледна двамата мъже. Обмисляше предложението. Копнееше за командване още от ужаса срещу Спартак, но се въздържаше от това заради разяждащото съмнение, че не може да командва с такава лекота като Помпей или Цезар. Докато слушаше Юлий, това му се стори възможно, но все пак отвори уста да обясни съмненията си.

Юлий постави длан върху ръката му.

— Крас, аз взех мъже от Африка и Гърция и ги направих войници. Ще мога да постигна повече с мъже с римска кръв. Катилина видя слабост, която трябва да отстраним, ако Рим ще забогатява от твоята търговия, не мислиш ли? Преди всичко този град има нужда от добри мъже по стените.