Читать «Земя на славата» онлайн - страница 121

— Освен при консулско вето — отвърна веднага Помпей.

Юлий сви рамене.

— Не мислете за това. Когато дойде моментът, ще се справя с Бибул.

Помпей премигна, но Юлий продължи:

— Без тази пречка силите ви в сената са достатъчни. Въпросът е просто какво трябва да ви дам аз, за да си осигуря подкрепата ви.

— Не мисля, че… — започна Крас, но Помпей вдигна ръка.

— Остави го да говори, Крас. Двамата с теб достатъчно сме обсъждали този въпрос, без да стигнем до решение. Искам да чуя какво е наумил той.

Юлий се усмихна на нетърпението им.

— Крас иска търговия. Заедно с теб, Помпей, можем да му осигурим пълния монопол по цялата римска земя. Да кажем разрешително за две години. Той ще цепи на две всяка монета от колониите и въпреки това не се съмнявам, че под неговите грижи цялостното богатство ще се увеличи. Доколкото познавам Крас, богатството на Рим ще се увеличи до пръсване в рамките на по-малко от година.

Консулът се усмихна при този комплимент, но не изглеждаше особено въодушевен. Юлий се беше надявал възрастният мъж да се изкуши дори само от разрешителното, но сделката трябваше да остави всеки от тях доволен, иначе щеше да бъде нарушена при първото изпитание.

— Но може би това не е достатъчно? — попита Цезар, като внимателно наблюдаваше и двамата.

Очите на Помпей блестяха от любопитство, а Крас се замисли дълбоко. Идеята за цялостна власт над търговията беше опияняваща и той знаеше много по-добре от Юлий какво може да постигне с това. С един-единствен удар конкурентите му щяха да бъдат разбити, а къщите и робите им — продадени на търг. За съвсем кратко време щеше да утрои земите, които притежаваше, а ятото му от търговци щеше да е по-голямо, отколкото беше виждал този свят. Щеше да е в състояние да пренебрегне загубите от далечни бури и да изпрати корабите си на огромни разстояния — до Египет, Индия, дори до места, които още нямаха имена. Нищо от това обаче не се изразяваше на лицето му. Крас се намръщи, за да покаже на младия мъж, че трябва да бъде убеждаван още, макар да бе изпълнен със задоволство от представата за броя търговци, който щеше да има.

— Ами твоите отстъпки, Юлий? — нетърпеливо каза Помпей.

— Искам шест месеца в сената, в които да работим във взаимна подкрепа. Обещанията, които дадох пред хората на Рим, не са празни. Искам да прокарам нови закони и наредби. Някои от тях ще притеснят по-традиционно настроените членове на сената и трябва да имам вашите гласове, за да преодолея възраженията им. Хората ме избраха. Нека не се оставяме да бъдем спрени от Бибул или група беззъби старци.

— Не виждам какво предимство има за мен при такава уговорка — намеси се Помпей.

Юлий вдигна вежди.

— Освен доброто на Рим ли? — Усмихна се, за да омекоти хапливата забележка: знаеше, че все още може да загуби всичко при една погрешна стъпка.

— Твоите желания са достатъчно прости, приятелю — каза Юлий. — Ти искаш диктатура, макар и да се противиш на това име. Двамата с Крас ще подкрепим всяко предложение, което внесеш в сената. Всичко. Ако се разберем, сенатът ще е в краката ни.