Читать «Земя на славата» онлайн - страница 120

— Вече съм мислил по този въпрос — каза Цезар.

Светоний седеше в странноприемницата край портите на града, където беше наел стаи за изборите. Баща му почти не беше говорил с него и само кимна, когато Светоний му изказа съболезнованията си за загубата, яде бързо и мълчаливо и после се качи в стаята си на горния етаж и остави сина си да дави гнева си в евтино червено вино.

Вратата на странноприемницата се отвори и Светоний вдигна глава. Надяваше се, че идва Бибул, за да си правят компания. Несъмнено обаче приятелят му се беше върнал в разкошния си дом в центъра на града, масажираха го красиви роби и не го беше грижа за останалия свят. Светоний още не беше започнал да размишлява върху избора на Бибул за консул. Първата му изплашена мисъл беше, че консулският му имунитет ще го освободи от властта, която имаше над него — но отхвърли тази идея още при появата й. Със или без имунитет, Бибул пак щеше да се страхува да не би навиците му да станат обществено достояние. Може би дори щеше да има полза от това, че дебелият му приятел е начело на сената. Не беше планирал точно това, но пък да имаш консул, когото да можеш да командваш, беше интересно. Светоний реши още утре да посети приятеля си в дома му и да му напомни за отношенията им.

Мъжът, който влезе, беше непознат и Светоний изобщо не му обърна внимание. Беше обаче прекалено пиян и се стресна, когато мъжът се изкашля и заговори:

— Господарю, момчето в обора каза, че конят ти е окуцял. В копитото му бил влязъл трън.

— Ще го нашибам с камшик! — сопна се Светоний и се изправи — прекалено бързо. Почти не обърна внимание на твърдата ръка на рамото си, която го подтикна в тъмнината извън странноприемницата.

Нощният въздух поразсея причинената от виното мъгла в мислите му и той се изтръгна от ръката, която го държеше, и влезе в ниската конюшня. Там имаше прекалено много хора, за да са заети само да наглеждат конете. Ухилиха му се и го обзе вледеняващ ужас.

— Какво искате? Кои сте вие? — избоботи Светоний.

Предводителят на престъпниците излезе напред от сянката и Светоний се дръпна, като видя изражението му.

— Въпреки че става въпрос за обикновена поръчка, винаги когато мога, добавям и нещо от себе си — каза той и тръгна към младия римлянин.

Две ръце хванаха здраво Светоний, трета запуши устата му.

— Духнете лампите, момчета. За тази работа не ми трябва светлина — каза водачът и във внезапно настъпилата тъмнина зазвучаха тъпи тежки удари.

Юлий съжаляваше, че предишната нощ не беше спал. Напрежението му тежеше, а сега повече от всякога имаше нужда от острота на ума, за да разговаря с тези двама мъже.

— Двамата заедно все още събирате достатъчно подкрепа в сената, за да прокарате всичко, което решите.