Читать «Земя на славата» онлайн - страница 119

Гражданите направиха както им беше казано — разпръснаха се, като се смееха и се шегуваха, и тръгнаха към затворения град.

Светоний и баща му също изказаха поздравленията си и Юлий говори топло с тях: знаеше, че това е възможност да възстанови прекъснатите по време на кампанията и в миналото мостове. Можеше да си позволи този жест и Пранд, изглежда, прие добрите му пожелалия и дори му се поклони леко — все пак той бе новият консул, избран от Рим. Светоний обаче гледаше право през него, а лицето му беше пребледняло заради поражението.

Хората на Помпей доведоха коне и Юлий вдигна поглед, когато му подадоха юздите. Помпей го гледаше от гърба на сивия си жребец. Изражението му беше неразгадаемо.

— Ще минат часове, преди сенатът да се събере, за да потвърди избора, Юлий. Ако дойдеш с нас, ще отидем в курията първи. И сами.

Крас се наведе до шията на коня си и каза тихо:

— Ще ми се довериш ли още веднъж?

Юлий ги гледаше. Усещаше едва доловимото им напрежение, докато чакаха отговора му. Не се поколеба, а се метна на седлото и вдигна ръка към тълпата. Тя отвърна с възторжени възгласи и той пое през обширното поле с двамата мъже. Центурията на Помпей яздеше зад тях. Тълпата се раздели пред ездачите и сенките им се изтеглиха далече напред.

Глава 20

В отсъствието на гласуващите центурии градът беше странно празен. Докато тримата яздеха по улиците, Юлий си спомни за нощта на бурята, когато беше слязъл в подземията на затвора и беше видял измъчваните хора на Катилина. Погледна Крас, докато слизаха от конете пред сградата на сената, и възрастният мъж вдигна вежди, усетил причината за вниманието му.

Юлий никога не беше влизал в сградата на сената, когато тя не е пълна с насядали по пейките мъже. Кънтеше странно и всяка стъпка отекваше, докато не седнаха заедно близо до трибуната. Вратата беше отворена и слънцето светеше като ивичка злато. От отражението му мраморните стени изглеждаха светли и изпълнени с простор. Юлий се облегна на твърдата дървена пейка. Изпитваше всеобхватно удовлетворение. Мандатът му тъкмо започваше и той едва устояваше на желанието да се усмихне.

— Двамата с Крас решихме, че всички можем да имаме полза от един разговор насаме, преди сенаторите да заемат местата си — започна Помпей. Стоеше прав. — Като оставим за публиката високопарните думи, между нас тримата едва ли може да се каже, че има приятелство. Надявам се да има уважение, но едва ли се харесваме особено. — Крас сви рамене. Юлий не каза нищо.

— Ако не стигнем до никакво споразумение за започващата година — продължи Помпей, — очаквам това да е загубено време за града. Забеляза какво влияние има Светоний над Бибул. Целият сенат от години слуша неспирните му оплаквания от теб. Двамата ще отлагат или ще провалят всичко, което предлагаш. А това няма да е добре за Рим.

Юлий го погледна и си спомни как го беше срещнал за първи път в същата тази зала. Помпей беше превъзходен тактик и на бойното поле, и в сената, но и двамата с Крас бяха изправени пред загубата на властта и уважението, на които толкова се бяха наслаждавали. Това беше истинската причина за срещата им насаме, а не каквато и да било загриженост за оползотворяването на консулската му година. Със сигурност беше възможно да сключат сделка, ако той можеше да намери условия, които да задоволяват и тримата.