Читать «Зелени години» онлайн - страница 8

Татко отхвърли предложението, като поклати отрицателно глава.

— Тя плаща за стаята си добре. Не можем да се вмъкнем без нейно съгласие. А и скоро ще се върне.

Досега Мърдок бе мълчал. Ядеше флегматично, внимателно оглеждаше храната си отблизо, проучваше като детектив всяко парче хляб и от време на време вдигаше разтворения до чинията му учебник и го държеше толкова близо до лицето си, сякаш искаше да го помирише. Сега той вдигна глава с делови вид.

— Нека спи при дядо. Въпросът е ясен.

Татко направи знак, че е съгласен, но при споменаването на дядо, лицето му помръкна.

Беше решено. Макар да бях полузаспал, сърцето ми се сви от ужас при тази нова перспектива, тази нова брънка във веригата от нещастия, която ме свързваше със странната и страшна личност горе. Но се страхувах да протестирам и бях толкова уморен, че очите ми се затваряха.

Тогава Кейт бутна стола си назад.

— Хайде, скъпи. Топла ли е водата, мамо?

— Да, но трябва да мием и чиниите. Не източвай много.

В тясната баня Кейт ми помогна да се съблека. Лицето й странно пламна при вида на голото ми тяло. На дъното на вградената вана, пожълтяла от употреба и неравна от повторното емайлиране, имаше само шест инча хладка вода. Тя се наведе и започна да ме мие с гъбата и твърдия жълт сапун. Главата ми клюмаше, очите ми вече не можеха да плачат от умора. Стоях послушно, тя ме бършеше, после облякох всекидневната си риза. Резето на банята щракна. Качихме се горе. Там, на площадката, изскочил от мъглата изпод вълните след клатушкането на парахода и бученето в тунелите, протегнал ръка да ме поеме, стоеше дядо.

Трета глава

Трудно се спеше при дядо. Хъркаше силно, мяташе се по неравния, натъпкан с дреб дюшек и ме притискаше към стената. Въпреки това спах здраво, но на разсъмване ми се присъни лош сън. Видях баща си с дълга бяла нощна риза да издишва зеления си чай през инхалатора, онзи малък месингов апарат с червени гумени тръбички, който му бе препоръчал един негов колега, след като останалите лекарства вече не помагаха. От време на време баща ми спираше, кафявите му очи гледаха закачливо, смееше се и се шегуваше с майка ми, а тя седеше и го наблюдаваше, неспокойно стиснала ръце. После влезе лекарят — възрастен човек с мрачно, намръщено лице. След миг се разнесе гръм и огромен черен кон с развети черни пера по главата се втурна в стаята. Скрих лицето си от мъка и ужас, а майка и татко го възседнаха и се отдалечиха в галоп.

Отворих очи цял в пот, чувствувах туптенето на сърцето си в гърлото и видях утринното слънце да залива стаята. До прозореца, почти облечен, стоеше дядо и вдигаше скърцащите щори.

— Събудих ли те? — обърна се той към мен. — Денят днес е чудесен и отдавна е време да ставаш.

Станах и започнах да навличам дрехите си, а той ми обясни, че Кейт вече е тръгнала за училище и Мърдок е отишъл да хване влака за колежа Шери в Уинтън, където се подготвя за някаква държавна служба в пощите. Щом татко излезе на работа, теренът ще се очисти и ние ще слезем долу. Малко се изненадах, когато дядо ми съобщи, че въпреки хубавата си униформа, татко е само участъков санитарен инспектор. Голямата му амбиция била да стане управител във водохранилището, а сегашната му служба — тук дядо се усмихна двусмислено — бе да следи дали всички поддържат в ред боклукчийските кофи и клозетите.