Читать «Зелени години» онлайн - страница 6

Втора глава

Мистър Леки, Кейт и Мърдок вече си бяха дошли и заедно с мама ме чакаха долу, в кухнята. Тишината, сковала изведнъж стаята, показа, че съм бил предмет на разговора им. Като повечето сами деца в семейството, бях болезнено срамежлив и сегашното ми положение подсилваше още повече това чувство. И досещайки се объркан какво дълбоко отчуждение е съществувало между моята майка и този татко, когато след известна пауза той, накуцвайки, пристъпи към мен, взе ръката ми, подържа я, а след миг се наведе и ме целуна по челото, аз се свих замаян.

— Радвам се да се запознаем, Робърт. Много съжалявам, че не сме се виждали по-рано.

Гласът му не беше сърдит, както смътно се опасявах, а унил и сподавен. Казах си, че не трябва да плача, но когато и Кейт се наведе и неумело, но от душа ме целуна, трудно се сдържах.

— Сега да седнем! — Мама ме заведе до моето място и отново надяна маската на добро настроение. — Почти шест и половина е. Сигурно си прегладнял, сине?

Седнахме. От централното място на масата татко наведе очи и занарежда молитвата, дълга, странна молитва, каквато никога преди това не бях чувал. Пък не се и прекръсти. Започна да реже пред себе си горещото осолено говеждо в голяма овална чиния. На другия край на масата мама сипваше картофи и зеле.

— Ето на теб — каза татко с такъв вид, сякаш на мен даваше някое хубаво парче. Движенията му бяха точни и отмерени. Беше нисък, доста незначителен четиридесет и седемгодишен мъж с тясно бледо лице и малки очи. Тъмните му мустаци бяха дълги и щръкнали, а косата бе сресана на темето така, че да прикрие плешивостта му. В изражението му се четеше едва уловимия отпечатък на примирието, нещо, което може да се види върху лицата на хора, съзнателни и трудолюбиви, но неполучили признание или по тяхно мнение недостатъчно възнаградени от живота. Носеше ниска колосана яка, черна връзка и неочакван за него, но интересен двуреден костюм от син шевиот с метални копчета. На шкафа зад него лежеше униформена шапка с лъскава козирка като на морските офицери.

— Яж и зелето с месото, Робърт. — Той се наведе и ме потупа по рамото. — Много е хранително.

Разбрах, че под всички тези погледи ще ми е трудно да се справя със странните нож и вилица с кокалени дръжки, плъзгави и доста по-дълги от моите преди. Пък и не обичах зеле, а малкото парче месо беше ужасно солено и жилаво. Моят баща с характерния за него весел маниер настояваше на масата ни във Феникс Кресънт да се появява „само най-доброто“ и често се връщаше от работа с някои супер деликатеси като желе от гуава или стриди. Бях наистина съвсем разглезено дете, толкова капризно и придирчиво в яденето, че често през последните шест месеца, за да изям парчето пиле, майка ми ме подкупваше с монета от шест пенса или с целувка. Но сега чувствах, че не трябва да разочаровам татко и с усилие преглъщах безвкусните зеленчуци.