Читать «Звездата на афридите» онлайн - страница 4

— Питайте.

— Какво ще рече това Мериах?

Главатарят изтръпна, втренчи очи, от които искреше огън, и добави, като повдигна рамене:

— Мога ли да знам? Мериах! Не съм чувал никога това име. Лека нощ, господин поручик.

И той влезе в къщата, без да се обърне. Жам Дави се оттегли в стаята си, но не можа да затвори очи.

Мериах! Тази дума кой знае защо набиваше в главата му необясним смут и мисълта му постоянно бягаше към девойката, която афридите така ревностно пазеха затворена в крепостта.

На другия ден Жам Дави запита няколко планинци за това, обеща им подаръци, после ги и заплаши, но отговор не получи.

Щом чуеха да се произнася думата Мериах, лицата на афридите ставаха мрачни, те гледаха офицера с недоверие, вдигаха рамене и отговаряха:

— Не разбираме какво значи тази дума.

Поручикът започна да губи търпение. Неговото предназначение бе да бди над планинците, но не и да се занимава с частни работи. И затова не можеше да настоява тайнствената девойка да бъде освободена.

Разбра, обаче, че го следят и местните хора започват да го отбягват. И не се реши повече да ходи сам в планините. Предчувствуваше, че животът му е в опасност, но не смяташе, че е дошъл моментът да го жертвува за тази непозната девойка.

Бяха минали няколко месеца. Сушата настъпи към планините, изсушавайки ливадите и потоците. Имаше опасност от появата на диви зверове. Една сутрин той дочу разговор, който му помогна да си обясни донейде тайната на девойката.

След като преследва дълго двойка планински антилопи, Дави полегна уморен на сянка под едно грамадно дърво да си почине. В това време двама планинци излязоха от гъсталака и спряха за малко, без да подозират за неговото присъствие.

— Наближи моментът да се убие звездата на афридите — каза единият. — Какво чака Мурдак? Ще чака ли сушата да умори съвсем нашите животни? Не заплатихме ли скъпо нейната кръв?

— Страхува се от англичанина — отговори другият. — Човешките жертви са забранени.

Мурдак още не желае да къса с англичаните. След три дни Мериах ще бъде принесена в жертва и сушата ще престане. Всички са предупредени и ще носят месо в планините.

— А англичанинът?

— Ще го прати на лов. Когато се върне, жертвоприношението ще е свършило. Той няма да разбере нищо.

След това двамата продължиха пътя си, като се смееха от сърце.

Този разговор бе откритие за Жам Дави.

И друг път бе слушал да се говори за страшни човешки жертвоприношения, вършени от афридските планинци, но той не вярваше в тях.

Според този жесток обичай, роден кой знае от какъв странен фанатизъм, принасяха в жертва най-хубавата девойка, за да бъде земята по-плодородна.

За тази цел племената събираха пари, пращаха специални хора по разните страни да откупят жертвата.

Щом намереха търсената девойка, затваряха я в някой индуски храм или в някоя крепост и я гледаха най-грижливо като лице, определено за Брахма — най-могъщия бог на индусите.

Връхлетеше ли суша или друга беда по нивите, застрашени ли бяха реколтите, принасяха в жертва нещастната пленница, като напояваха земята с кръвта й. След това разсичаха тялото й на парчета и всеки земеделец заравяше по едно парче в нивата си, убеден, че с този дар ще отклони злото и ще дочака добра реколта.