Читать «Звездата на афридите» онлайн - страница 5

Жам Дави се убеди, че хубавата девойка в крепостта е определена за Брахма и се закле в себе си, че не ще позволи да бъде зверски разкъсана от тези кръвожадни и невежи планинци. Трите дни бяха достатъчни, за да събере английските войници, разположени в равнините около Африд.

По задължение поручикът пращаше на всеки осем дни донесения на своя генерал. Сега веднага написа писмо, с което предупреждаваше началника си за намеренията на афридите и искаше неговата помощ.

След това зачака спокойно. Преструваше се на безразличен пред Мурдак, който пък беше особено внимателен и му говореше само за лов.

В навечерието на жертвоприношението, след обичайната вечеря, Мурдак каза на младия офицер:

— Имам да ви съобщя нещо важно.

— Какво? — запита Жам Дави с любопитство.

— Забелязана е една тигрица в горите на Дургар, дори е разкъсала няколко овце и един беден овчар. Вие, който сте отличен ловец, трябва да отидете и да убиете този звяр.

— Приемам с удоволствие предложението ви — отговори Дави.

— Дадох заповед на двама от моите планинци да ви придружават. Утре призори ще бъдат тук.

— Познавам тези гори — каза поручикът — и предпочитам да отида сам. Един човек по-лесно може да успее срещу този звяр.

— Както искате — каза Мурдак. — Кога ще заминете?

— Събудете ме в три заранта.

Тази нощ Жам Дави не можа да заспи. Беше странно неспокоен. Вече два дни, откак писа на генерала, но за негова изненада не получи никакъв отговор. Дори и куриерът не беше се върнал.

А утре нещастната девойка, звездата на Африд, щеше да бъде принесена в жертва и нейният труп — насечен на парчета.

Съмнението, че афридите, предупредени по някакъв начин, са изненадали куриера и са отворили писмото, не му даваше мира.

В три часа беше на крак. Яхна най-добрия си кон, нарами пушката и напусна селцето, преструвайки се, че потегля към гората, посочена му от Мурдак. Но когато селцето се изгуби от погледа му, той пусна коня си и го обърна към полето.

Беше решен на всичко, дори за неравна борба срещу планинците, в случай че не пристигне чаканата помощ.

Дави пожела да разбере дали англичаните са напуснали своите биваци. Това лесно можеше да се провери, тъй като високите планини господствуваха над широките равнини на Индия. Вече бе излязъл от гората и изкачваше една височина, когато дочу викове.

Обърна се и забеляза колона кавалеристи, които галопираха към планините.

— Девойката е спасена! — извика той, като обърна коня си и препусна към селото. Трябваше да забави жертвоприношението на нещастната девица. Разчиташе на своята смелост и на смущението, което щеше да настъпи сред планинците, когато се появеше внезапно.

В селото завари огромна тълпа, събрана на площада. От близките племена се бяха притекли всички планинци, за да получат месо от жертвата.

В това време от близката гора се показа върволица от хора, които танцуваха, викаха и свиреха на тамбура. В средата, придържана от двама свещеници, пристъпваше нещастната девойка, определена за жертва. Замаяна от шума и упоена от дадените й питиета, примесени с опиум, тя вървеше смирено, без да прояви ни най-малка съпротива. Беше хубава, белокожа и напълно отговаряше на даденото й от планинците име — звездата на афридите. Имаше дълги и черни коси, които падаха върху раменете й. Облечена бе с бяла копринена рокля, украсена със златни нашивки.