Читать «Звездата на афридите» онлайн - страница 2

— Преди малко ми каза, че крепостта е необитаема. Току-що видях една прекрасна девойка. Ти, който обитаваш тези планини, би трябвало да знаеш коя е тя.

— Нищо не знам, господине — отговори планинецът. — Моля ви, да напуснем това място.

— Ако ми отговориш, ще ти подаря една пушка.

Очите на планинеца светнаха от радост, но след малко промълви:

— Не, невъзможно е… нищо не знам.

— Прибавям и един чифт пищови — настоя поручикът.

— Предпочитам да си запазя живота. Елате, господине, или си отивам.

Жам Дави добре познаваше дебелоглавието на планинците и не настоява повече. Макар и доста сърдит, той последва водача си, твърдо решен обаче да открие тайната на крепостта. Щеше да запита своя домакин, който като главатар на племето сигурно знаеше коя е хубавата девойка.

Докато се отдалечаваха от мястото, поручикът продължаваше да се обръща и да гледа крепостта с надеждата пак да види девойката, но уви. Тя не се показа повече.

Ловът свърши. Възползували се от забавянето на ловците, дивите кози избягаха по планинските чукари, а там беше невъзможно да ги преследват.

Тогава Жам Дави реши да се върне в селото. По пътя се опита още веднъж да научи нещо за девойката от своя водач, но планинецът се задоволяваше да отговаря винаги със сърдит тон:

— Не знам нищо… всичко е напразно … не мога да говоря.

След вечеря Жам Дави се обърна към главатаря на афридите, който му правеше компания, и го запита:

— Коя е девойката, която живее в самотната крепост? Лицето на главатаря стана мрачно. Той хвърли подозрителен поглед към поручика и каза:

— Кой ви показа тази крепост?

— Видях я случайно, когато преследвах диви кози — отговори офицерът.

— И видяхте една девойка?

— Най-хубавата.

— Казаха ли ви нещо за нея? — попита домакинът му със строг глас.

— Никой не пожела да ми каже нищо.

— Не се занимавайте с тази работа.

— Изпратен съм от английското правителство и вие знаете, че трябва да донасям за всичко, което се случва. Вие сте поданици на Негово Величество Краля на Англия, и император на Индия.

Челото на главатаря на афридите се набразди още повече. В очите му проблясна светкавица, но тя угасна почти веднага и по устните му плъзна усмивка.

— Хм, това е работа, която не може да интересува нито вас, нито вашето правителство — каза той. — Девойката е дъщеря на местен вожд, който я затвори в крепостта, за да попречи на любовта й към един младеж от неговото племе. Младежът не притежава нито кон, нито пушка. И престанете да се занимавате с това, моля ви. Аз съм овластен човек, отмъстителен и мога да ви сторя някое зло.

Жам Дави се престори, че е повярвал и промени разговора. Но в себе си беше убеден, че домакинът му лъже.

Минаха няколко дни. Поручикът продължаваше да ловува в планините, но водачът му избягваше да го води към крепостта и под един или друг предлог го държеше винаги далеч от мястото.

Това за сетен път убеди поручика, че някаква заповед кара планинеца да действува така. Някаква тайна забулваше девойката.

Трябва да признаем, че офицерът запази в сърцето си сладкия и печален образ на девойката и изпитваше неудържимо желание да я види отново.