Читать «Звездата на афридите» онлайн - страница 6

Емилио Салгари

Тълпата се раздели и сторри път на свещениците, които водеха нещастната девойка към един кол, забит пред дълбока яма.

Според обичая девойката трябваше да бъде заклана, а след това бутната в ямата, за да изтече всичката й кръв.

Спускайки се по наклона, който водеше към селото, Жам Дави видя всичко. Пришпори яростно коня си, който полетя като стрела през тълпата, без да обръща внимание кого гази, и когато стигна до кола, скочи на земята и насочи пушката си към двамата свещеници.

— В името на Негово Величество Краля на Англия и император на Индия ви приканвам да ми предадете тази девойка.

Смаяна от дързостта на поручика, тълпата онемя. След това над площада се разнесе ужасен вик:

— Убийте поручика! Ще имаме още един Мериах!

В миг от всички страни към Дави се насочиха дулата на пушки. И може би поручикът щеше да бъде също варварски набоден на кола заедно с девойката, която искаше да спаси, ако съвсем ненадейно не се бе разнесъл тръбен звук.

Беше английската кавалерия, която пристигаше с извадени саби.

Планинците се разбягаха на всички страни въпреки виковете на Мурдак. На площада останаха само поручикът и девойката.

Когато кавалерията пристигна, планинците вече се бяха укрили из горите.

— Мистър Дави — каза командирът на колоната, — доволен съм, че пристигнах навреме. Качвайте се бързо на коня си, вземете девойката при себе си и да бягаме.

Командирът имаше право. Афридите скоро се опомниха и се върнаха за отмъщение.

В това време колоната се спущаше към равнината, съпровождана от чести изстрели.

Спасената по чудо от смъртта Мериах сега се нарича мисис Дави. А Жам Дави е най-щастливият съпруг в Индия.

Информация за текста

Emilio Salgari

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24 юни 2007

Книжното тяло предостави Венцислав Пейчев.

Публикация:

ЕМИЛИО САЛГАРИ

РАЗКАЗИ, второ издание

Превод Ев. Фурнаджиев, Ж. Маринов, Т. Чилев

Поредица романи и повести — Издателска къща „Лакрима“ София, 1991

Редактор — В. Антонова

Худ. оформление — П. Мутафчиев

Худ. редактор — М. Узунов

с/о Jusautor, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3100]

Последна редакция: 2007-07-06 07:42:32