Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 4

Застанал сам в тъмното, той така силно се бе концентрирал, че не чу приближаващите се стъпки на спътниците си.

— На какво мирише?

Гласът го стресна. Той се обърна към Наполеон, който тъкмо бе влязъл в камерата.

— Парфюм, който никой не е вдъхвал от векове — прошепна Л’Етоал.

Когато и останалите влязоха, Абу започна да им обяснява, че се намират в погребална камера, и посочи ярките пъстри стенописи. На една картина мъртвите обличаха голяма статуя на мъж с глава на чакал и поставяха храна в нозете му. Зад мъжа красива стройна жена с прозрачна рокля държеше поднос с шишета. Следващата сцена изобразяваше същата жена как пали кандило, от което се издига пушек. На третия панел чакалът стоеше сред бурканчета, преси и дестилатори — предмети, познати на Л’Етоал от парфюмерийното дюкянче на баща му в Париж.

Той знаеше колко важни са били благоуханията за древните египтяни, но никога не бе виждал толкова много картини, изобразяващи приготвянето и използването на аромати.

— Кой е погребан тук? — обърна се Наполеон към Абу. — Можеш ли да разбереш?

Абу посочи към центъра на помещението. Стилизираният саркофаг от черен гранит беше пет пъти по-голям от обичаен човешки ръст. По гладката му повърхност бяха гравирани картуши, а инкрустираните тюркоази и лапис лазули изобразяваха портрета на красив, елегантен като котка мъж с глава, обрамчена от сини водни лилии. Л’Етоал го позна. Това беше Нефертум, син на Изида. Богът на благоуханията.

Изведнъж разбра сцените от стенописите, мотивите на лилии и кандилата в ъглите на помещението. Това бе гробницата на древноегипетски парфюмерист. А съдейки по разкоша й, жрецът е бил дълбоко уважаван.

Сорен даде нареждания на екипа си от работници и след известни усилия, младежите вдигнаха каменния капак. Вътре откриха широк дървен ковчег, също изрисуван с двамата души от стенописите. Отвориха капака сравнително лесно.

В ковчега лежеше огромна мумия със странна форма — с човешки ръст, но два пъти по-широка, — почернена с глина от Мъртво море. Вместо една, покойникът носеше две изящни златни маски. И двете бяха увенчани с корони от тюркоаз и лапис лазули и имаха нагръдници от червен халцедон, злато и аметист. Единствената разлика бе, че маската отдясно беше мъжка, а отляво — женска.

— За пръв път виждам подобно нещо — прошепна Абу слисано.

— Какво означава това? — попита Наполеон.

— Не знам, генерале. Много е необичайно — заекна Абу.

— Разопаковайте го, Сорен — нареди Наполеон.

Въпреки протестите на Абу, Сорен накара младежите да срежат ленения плат и да открият самата мумия. Французинът им плащаше надниците и те се съгласиха. Л’Етоал знаеше, че древните техники за балсамиране с етерични масла и мехлеми, както и сухият въздух, би трябвало да са попречили на меките мускули и тъкани да се разложат. Дори косата вероятно се бе запазила. Беше виждал мумии и преди и сладникаво миришещите трупове го очароваха.