Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 45

Роби седеше на бюрото си, четеше нещо на компютъра със сбърчено чело и потупваше нервно с крак.

— Какво има? — попита Грифин.

Дори изправен пред кризата, в която се намираше компанията, Роби бе запазил спокойствие и се бе заел с разрешаването на проблемите с хладнокръвие, което Грифин намираше за похвално, но и за почти невероятно. Сега за пръв път виждаше приятеля си наистина притеснен.

— Получих химичния анализ на керамичните парчета.

— Успяха ли да идентифицират някоя от съставките?

— Да. — Роби посочи към екрана. — Намерили са следи от най-малко шест есенции, попили в глината. От тях са идентифицирали само три, а точно тях вече ги бях разпознал.

— Защо не могат да установят кои са другите?

— Не съвпадат с химичните модели в базата им данни. С времето съставките вероятно са се увредили и вече са напълно неразпознаваеми. А може и между глината и восъка да е имало метално покритие, което да се е смесило с есенциите и да е замърсило пробата за анализ. Или пък просто въпросните съставки отдавна са изчезнали.

— По дяволите! — Също като Роби, Грифин се бе надявал резултатите да са различни.

Той си придърпа стол и седна от другата страна на масивното бюро, където се намираше временното му работно място, докато е в Париж.

Роби беше казал, че след 1780 г. всеки директор на компания „Л’Етоал“ е ръководил бизнеса именно от това бюро. Грифин остана впечатлен от дългата приемственост. Историята му носеше утеха. Каквото и да загубеше отделният човек през живота си, бе незначително, ако го погледнеш от разстоянието на времето. За Грифин беше важно да гледа на нещата в перспектива. На това разчиташе. Това го успокояваше, когато нищо друго не му носеше утеха.

— Не се тревожи — каза Роби и стана. Оптимистичната нотка в гласа му подсказваше, че настроението му се подобрява. — Независимо какво казва апаратът им за хроматографски анализ, ние ще разберем кои са съставките. — Той прекоси стаята и спря пред натюрморт с рози и ириси в порцеланова ваза, поставен в резбована рамка, отвори картината като врата на шкафче и зад нея се показа вграден в стената старомоден сейф. Роби завъртя шайбата на дясно, на ляво и пак на дясно.

Миналия петък, когато изпрати керамичните парчета в лабораторията, му бе обяснил, че апаратът за газова хроматография и масова спектрометрия по принцип се използва за установяване на наличието на наркотици, екологични изследвания и разследвания на бомбени експлозии. Парфюмерийните фирми употребяваха тази сложна апаратура, за да анализират ароматите на конкурентите. Само за няколко дни машината можеше да разгадае формулата на съперник на пазара, създавана с месеци.

Роби извади от сейфа бижутерска табла, обшита с черно кадифе, затвори металната вратичка, нагласи картината на мястото й, бързо се върна до бюрото и постави таблата пред Грифин.

Като скъпоценни камъни, керамичните парченца бяха разположени внимателно, раздалечени едно от друго.

— Отговорът трябва да се крие в надписите, които още не си превел — заяви Роби.

— Възможно е.