Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 2

Жил Л’Етоал е майстор на парфюмите, а не крадец. Никога не е крал нищо, като изключим сърцето на една жена, а пък и тя твърдеше, че му го е дала доброволно. Но през тази студена вечер в Египет, докато слизаше по паянтовата стълба в древната гробница, с всяка следваща колеблива стъпка се приближаваше към извършването на престъпление.

Преди Л’Етоал долу слязоха изследовател, инженер, архитект, художник, картограф и разбира се, самият генерал — всички те учени от армията интелектуалци на Наполеон. Сега се промъкваха в свещена гробница, стояла затворена хиляди години. Криптата откри преди ден изследователят Емил Сорен и помощниците му египтяни, които спряха да копаят, щом се натъкнаха на запечатана каменна врата. Сега двайсет и девет годишният Наполеон щеше да има честта да е първият човек, видял какво се крие забравено там от хилядолетия. Не е тайна, че пълководецът мечтае да завземе Египет. Но най-голямата му амбиция не бяха военните победи. По негово нареждане в момента историята на Египет се изследваше, изучаваше и описваше.

Щом слезе от стълбата, Л’Етоал се озова при останалите в сумрачно преддверие. Усети мириса на вар и гипсов прах, застоял въздух и телесните миризми на работниците, както и дъх на нещо друго — почти недоловимо.

Четири розови колони с основи, погребани под купчини прах и отломки, подпираха таван, боядисан в лазурносиньо, с нарисувана астрологична карта.

В стените бяха изсечени няколко врати, а една се открояваше по-голяма от другите. Сорен вече пробиваше с длето гипса, с който бе запечатана.

Стените на преддверието бяха покрити с изящни, сложни стенописи, изрисувани в пастелни цветове. Картините изглеждаха толкова живи, че Л’Етоал очакваше да надуши боята, но усети само одеколона на Наполеон. Рамките от стилизирани водни лилии, обрамчващи картините и точещи се по стените, привлякоха вниманието на парфюмериста. Египтяните наричаха цветето син лотос и от хиляди години използваха есенцията му в приготвянето на парфюми. Трийсетгодишният Л’Етоал, който вече почти от десетилетие изучаваше сложното египетско изкуство на парфюмерията, знаеше добре свойствата на растението. Мирисът му бе прекрасен, но онова, което го отличаваше от останалите цветя, бяха халюциногенните му свойства. Бе ги изпитал лично и ги намираше за отлично решение в случаите, когато миналото му се надигаше от дълбините на съзнанието и се натрапваше в настоящето.

Лотосът не бе единственият флорален мотив в картините. На първата картина работници в склад вадеха семена от чували, а на следващата ги садяха в лехи. На третата се грижеха за поникналите стръкове, а на следващите беряха цветове, клонки, билки и плодове. На последната носеха реколтата на мъж, за когото Л’Етоал предположи, че е мъртъв, и ги оставяха в краката му.

Докато по алабастровия под се сипеха парчета гипс, Абу, водачът, доведен от Сорен, разказваше на присъстващите какво виждат. Лекцията му бе интересна, но мирисът на пот, горящи фитили и прахоляк започна да задушава Л’Етоал и той погледна крадешком към генерала. Колкото и да страдаше парфюмеристът, знаеше, че на Наполеон му е още по-тежко. Командирът бе толкова чувствителен към миризми, че не можеше да понася да стои в близост до някои слуги, войници и жени, чиито ухания не му се нравеха. Разказваха се легенди за дългите вани, които взима, и количествата одеколон, с които се полива — специална смес от лимон, цитрон, бергамот и розмарин, изготвена лично за него. Генералът дори използваше специални свещи (в момента осветяващи тъмната гробница), които му изпращаха от Франция, защото се изливаха от кристализирана китова мас, която не вонеше така гадно при горене.