Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 37

— Можеш ли да познаеш по клеймото от коя година е парфюмът? — попита я Малакай и надзърна над рамото й, докато тя разглеждаше надписа.

— Не. Не съм толкова добре запозната с историята на парфюмите, колкото би трябвало.

Малакай сви рамене.

— Няма нищо. Не те повиках да говорим за миналото, Жаки, а за да ми помогнеш да го разбудим.

Съчетанието от съсредоточения му поглед и медения му глас беше хипнотизиращо. Той изискваше цялото й внимание и в замяна предлагаше своето. Жаки никога не го бе улавяла да се разсейва, докато разговаряха.

Това беше едно от първите й впечатления за него в клиниката. Тя бе пристигнала — уплашена, хилава тийнейджърка, ужасена от сенките, които я преследваха и наяве, и насън. Не можеше да го гледа в очите за повече от няколко секунди. Но когато все пак се осмелеше, виждаше, че цялото му внимание е съсредоточено върху нея. Той никога не извръщаше очи по време на разговорите им. Нито преди, нито сега.

На терапевтичните сеанси в Цюрих и когато му гостуваше през годините след това, тя си мислеше за него като за магьосник, който успява да спре времето. Тук, в библиотеката с лампериите от скъпа дървесина, с пищния ориенталски килим, със стъклените лампи от „Тифани“, сякаш се озоваваха в Ню Йорк отпреди сто години. И причината не беше само в обзавеждането. Малакай носеше официални костюми и говореше в класически стил, който не беше нито старомоден, нито съвременен. Днес бе облечен с тъмносин костюм, грижливо вързана копринена вратовръзка, а монограмът на колосаната му бяла риза навеждаше на мисълта, че гардеробът му е на джентълмен от отминала епоха.

— Жаки, позволи ми да ти направя парфюмерийна работилница тук, в сградата на фондацията. Ще е оборудвана с най-модерната апаратура. Предаването ти е в лятна ваканция, нали? Ела и създай аромата, който предците ти са започнали да разработват, но така и не са довършили. Ако успееш, ще ти платя достатъчно, за да спасиш компания „Л’Етоал“.

— Значи Роби ти е казал за финансовите ни проблеми?

От баба си Жаки бе научила никога да не обсъжда парични въпроси, освен с роднини — дори с важни за нея хора като Малакай, — и сега се смути. Щеше й се в имейла си брат й да й бе разказал по-подробно за срещата с доктора.

— Да, но вече знаех от вестниците.

Жаки отново погледна към кристалния флакон в ръката си и пак вдъхна от странния парфюм. Бе слисана. Не от самото предложение на Малакай, а от вярата, която очевидно имаше в нея, за да отправи подобна молба.

— Нима ще вложиш толкова много пари в проучването на една приказка?

— Много добре знаеш, че според мен прераждането не е приказка.