Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 36

Жаки вдигна глава от шишенцето и го погледна в очите. Досещаше се какво ще й каже.

— И парфюмерията е била „Л’Етоал“?

Малакай кимна.

— Роби каза, че ще се изненадам.

— Надявам се, приятно.

— Какво удивително съвпадение! — С изричането на думите усети, че той ще я поправи.

— Синхроничностите не са съвпадения, а основна динамика, съпътстваща човечеството от самото му възникване. Сходни събития, които изглеждат като случайни съвпадения, често по-късно се оказват свързани.

Жаки го изчака да приключи с лекцията.

— Има ли знак на производителя? — попита тя.

Малакай й подаде лупа.

— Тук долу — посочи й. — До миналата седмица си мислех, че е клеймото на бижутера. Поради което досега проучванията ми все стигаха до задънена улица. Не ми е хрумвало, че е подписът на парфюмериста. Нито че векове по-късно ще се окаже, че съм в близки отношения с наследниците му.

Той се усмихна, което в неговия случай означаваше, че устните се извиват, но в очите му не проблясва никаква емоция, свързана с усмивките. Никога не се разбираше дали е доволен, кога казва нещо с чувство за хумор или като проява на доброта. Носеше израженията си като маски. Но вместо да я накара да се чувства неудобно, тази му особеност предразполагаше Жаки, създаваше й усещане за сигурност и в негово присъствие се възприемаше по-уравновесена.

Не сърцето му, а умът му й бе помогнал да не пропадне в бездната на лудостта преди шестнайсет години.

Болестта на Жаки достигна най-тежката си фаза след смъртта на майка й. Никакви лечения, предписвани от ордите лекари, не прогонваха халюцинациите й. Хапчетата я изтощаваха и замъгляваха съзнанието й. След процедурите с ужасяващия електрошоков апарат й се гадеше и се чувстваше объркана. След шест месеца мъчителни лечения, баба й се намеси и заведе Жаки в Цюрих в противоречивата клиника „Бликсер Рат“.

Лечебното заведение, което баща й нарече „отчаян последен опит“, се ръководеше от двама последователи на Карл Юнг, които вярваха, че лечението на психологическото заболяване на Жаки трябва да започне с излекуване на душата й. Също като Юнг, Рат бе убеден, че душата трябва да се изследва в митологично и духовно отношение, съпроводено с малки дози лекарства, само когато е абсолютно наложително.

Традиционната медицина се отнасяше с неприкрита враждебност към този холистичен подход, съсредоточен основно върху душата. През деветте месеца в клиниката Жаки не пи лекарства. Вместо това се лекуваше със задълбочена аналитична терапия, изготвена така, че да заздрави способността на тялото й да се възстановява. За да разбере символичното значение на сънищата си и картините, които рисуваше след медитация — необходими, за да покажат нагледно симптомите й и за да се установят възможни синхронични събития в живота й, носещи по-дълбоко значение, — Жаки трябваше да изучи универсалния език на душата, както Юнг бе нарекъл митологията. А човекът, който я научи на този език и го упражняваше с нея, беше доктор Малакай Самюълс.

Малакай беше взел отпуск от фондация „Феникс“ и работеше в „Бликсер Рат“ като терапевт по методиката на Юнг, а не като поддръжник на теорията за преражданията. Никога не говореше с пациентите си за възможни спомени от минали животи. Чак години по-късно, след като прочете статия в списание, посветена на Малакай, Жаки осъзна, че той е бил в клиниката, за да проучва хипотезата си как на голям процент от шизофрениците се поставя погрешна диагноза — те всъщност страдат от пристъпи на спомени от минали животи.