Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 29

— Мога ли да ви помогна? — повика го с жест рецепционистката.

— Имам среща с Грифин Норт.

— Да…, господин Л’Етоал. Сега ще го повикам.

Докато чакаше, Роби продължи да се любува на обстановката. Предположи, че пищните орнаменти по високия таван, обрамчващи тапетите в пастелни цветове в стил ар нуво, са оригинали — макар че в Америка никога не можеше да е сигурен. Семейната им къща в Париж датираше от средата на XVIII в. Не биваше да се руши миналото, за да се направи път за бъдещето. Така се губеха научените уроци. Изкуството да се продължи цивилизацията, също като приготвянето на парфюми, се основаваше на умелото смесване на различни съставки.

— Роби, много се радвам да те видя — Грифин приближи с бърза крачка.

Двамата мъже се прегърнаха и по френски маниер се целунаха по двете бузи.

Първото лято, след като Жаки тръгна с Грифин, той бе дошъл с нея в къщата на баба им и дядо им в Грас.

Роби, тогава тринайсетгодишен, бе възхитен от деветнайсетгодишния американец, който знаеше толкова много за археологическите находки и историята на региона. Тримата посетиха десетки римски руини и разглеждаха останките от миналото. Именно чрез легендите, които Грифин разказваше за катарите, обитавали околните хълмове през XII и XIII в. и по-късно изтребени от Инквизицията, момчето за пръв път се бе запознало с концепцията за прераждането. След време това го насочи към будизма и промени живота му.

Роби огледа приятеля си. Косата, падаща на вълни около лицето на Грифин, все още беше гъста, но тук-таме прошарена, а в ъгълчетата на устните му имаше бръчици, но сиво-сините му очи гледаха изпитателно, както обикновено.

Лама Йеше, при когото Роби изучаваше будизма, веднъж му бе казал, че самоувереността не е чувство за превъзходство, а за независимост. Грифин изглеждаше интелигентен, без да е снизходителен, и самоуверен, без да е арогантен.

Роби знаеше, че приятелят му е такъв, защото се бе борил за всичко, което е постигнал. Когато Грифин бил десети клас, баща му — закоравял комарджия — напуснал семейството си за последен път. Оставил след себе си само сметки и втора ипотека, която жена му със своята работа не можела да изплаща. Грифин работел и се издържал сам през цялото си следване, докато завърши археология. Скръбта му преминала в упоритост, самотата му прераснала в енергичност. Всяко откритие, всяка нова идея го отдалечавали все повече от съдбата на баща му.

— Прекалено отдавна не сме се виждали — каза Грифин и поведе приятеля си по коридор, осветен от фенери с изрисувани стъкла по стените. — Колко време стана, поне шест години, а?

— Девет. Трябва по-често да идваш в Париж.

— Несъмнено. Работя твърде много.

— Твърде много разум за сметка на душата?

Роби се тревожеше, че това е проблемът и на сестра му. Когато погледнеше другите хора, изучаващи с него дзадзен, когато участваше в групови медитации или наблюдаваше ламите, виждаше, че те са наясно със слабостите и страданията на света, но не са изгубили младежкото си чувство да се радват на живота. Умората не се отразяваше по същия начин, когато човек живее с будно съзнание.