Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 28

Сестра му познаваше д-р Малакай Самюълс, един от двамата директори на фондацията, от тийнейджърските си години и именно Роби бе запознал Малакай с Грифин Норт, но до момента не бе идвал тук. Сега, тръпнеш от вълнение, изкачи шестте каменни стъпала, всяко от които го приближаваше към разгадаването на документа, който бе открил в Париж сред книжата на баща си.

Роби се бе заел да търси формулите за „Руж“ и „Ноар“, за които го бе помолила сестра му, и се бе ужасил от бъркотията, която завари. Болестта, размътила съзнанието на баща му, изглежда беше намерила физическо изражение в хаоса, царящ в работилницата. Всички шкафове и чекмеджета бяха изсипани на пода. Книгите бяха свалени от рафтовете и натрупани на купчини. Всички масла, есенции и разредители бяха оставени отворени да се изпарят. Материали за стотици хиляди евро бяха съсипани. Бавно и методично Роби се бе опитал да внесе ред в останките… от колко години? Никой не знаеше със сигурност кога баща му се е разболял. Луи си бе ексцентричен по природа, а границата между ексцентричност и деменция не е особено ясна.

Тогава Роби се натъкна на купчина глинени парчета, пръснати на дъното на кашон. Първо си помисли, че рисунките в тюркоазено, коралово и черно върху бял фон са абстрактни. Но след като намери две парчета, които пасваха, осъзна, че са йероглифи. Наведе се и опита да подреди пъзела. Долови сладко ухание. Едва доловима следа от мирис, но тя бе всичко за него. Сестра му трябваше да я помирише. Жаки притежаваше най-остро обоняние от цялото семейство. Като деца баща им ги изпитваше върху комбинации от есенции и алкохолна основа, капнати върху ленени кърпички. Роби познаваше съставките само в половината от случаите, а Жаки никога не срешеше. С упражнения напредна, но не притежаваше вродената дарба на сестра си. Баща им твърдеше, че Роби притежава вярата, а Жаки — носа, и ако работят заедно, компания „Л’Етоал“ ще е в сигурни ръце още едно поколение. Да, но те не работеха заедно и фирмата беше в опасност.

Все пак, най-накрая, той беше в Ню Йорк. И беше сигурен, че моментът е удачен за неговия дзен подход. За спокойни, простички ухания, основани на естествени нотки. Всяко от тях с такова съчетание от съставки, та да извика усещане за духовност, медитация и единство. Някой със сигурност щеше да се влюби в новите парфюми.

А може би сега бе подходящият момент и да изпълни ролята си на член от семейството и да открие стар аромат, който да се окаже от изключителна важност за „Л’Етоал“.

Роби спря пред вратата и се взря в барелефа на голяма птица, издигаща се от огъня, стиснала меч в ноктите си. На едно от керамичните парчета имаше глиф, изобразяващ подобна птица. Роби внимателно разгледа митологичния образ. Изкуши се да извади снимките от куфарчето си, за да сравни двата феникса веднага, но се сдържа и натисна звънеца.

След няколко секунди се чу бръмчене и той отвори вратата. Прекрачи прага и сякаш се върна назад във времето. Обзавеждането беше от XIX в. Полилей „Тифани“ хвърляше меки зелени и сини отражения върху гладкия черно-бял мраморен под на вестибюла. Цвете в саксия с дълги пълзящи листа стоеше до гравирана дървена масичка със златно покритие.