Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 26

Дзи не примигна, лицето му не трепна и не вдигна очи от картината си. Потопи четката в мастилото и я плъзна бавно, за да изрисува половин йероглиф. Духът на буквата бе като птица, литнала високо над планина. Дзи знаеше, че Чун чака отговор. Нямаше много време за колебания. Изгубеше ли търпение, Чун често се ядосваше, а Дзи не желаеше да го разярява.

— Ако държавата иска да замина, за мен ще е удоволствие.

Чун се усмихна. Изречение от десет думи за Дзи бе като дълга поема от устата на всеки друг. Сякаш, за да отбележи събитието, той извади трети оризов бонбон от червената найлонова кесийка и го лапна. Предложи пликчето първо на професор Ву, а после и на Дзи, който прие с ново тихо „Благодаря“ и остави бонбона на масата.

В сиропиталището имаше два типа деца. Едните приемаха бонбоните на Чун и веднага ги изяждаха лакомо, отчаяно; не толкова им се наслаждаваха, колкото ги изгълтваха в опит да намерят утеха в лакомството, в необичайното събитие, в разнообразието от привичното ежедневие и в насладата от мига. Другите взимаха бонбона и внимателно, все едно е от стъкло, го прибираха в джоба на престилката и си го пазеха за после.

Някои от децата бяха умни, трупаха бонбоните и ги разменяха за услуги. Други просто си ги кътаха за мигове, в които оставаха сами и ги използваха почти като средство да извикат спомени, които да ги върнат назад във времето преди сиропиталището, когато са имали семейства и са били обичани.

Дзи не правеше нищо от изброеното. Когато някое друго дете бе особено тъжно, той му даваше бонбон от запасите си. Доставяше му удоволствие да види как поне за няколко минути момченцето е малко по-щастливо.

Единственото, което искаше в замяна от другите деца, бе да не казват на възпитателката какво е направил. Тревожеше се, че Чун ще чуе за добрините му и ще заподозре, че промиването на мозъка не действа.

Ву вярваше, че ако калиграфията ще процъфтява като съвременна форма на изкуство, младите й майстори трябва да са отворени за нови техники и интерпретации. Под негово ръководство студентите изучаваха не само поезия, музика и живописни техники, но и западни материали, цветови палитри и концепции. Насърчаваше ги да експериментират, да играят с формите и структурите на йероглифите, които използваха. Подтикваше ги да бъдат смели и да нарушават правилата.

Най-сериозното правило, което наруши, беше годишната му среща с Дзи.

Преди професорът да приеме студенти в курса си, ги водеше при водопад в древен парк и ги караше да нарисуват спонтанна скица, която отразява атмосферата на свещеното място. После Ву разглеждаше как кандидат-студентите възприемат природата, как боравят с четката и мастилото. Въз основа на работата им взимаше окончателното решение дали да приеме съответния млад художник в курса си.

Когато Дзи завърши изпитната си творба при водопада, Ву го похвали, като го покани да учи при него. Дзи склони глава и заяви, че за него ще е чест.