Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 273

Гусман изруга и тръгна след него. Усетил водния поток около глезените си, само след няколко крачки той проумя, че по-нататъшният му престой на това място беше равносилен на самоубийство. Това убеждение се засили, когато се обърна и видя, че Халкон го изоставя и се насочва към стълбата. Явно мечтите му за слава бяха отстъпили най-сетне пред повелите на инстинкта за самосъхранение. Той с мъка напредваше през надигащата се вода, докато застана под дупката, през която се изливаше една малка Ниагара. Ослепен от водата, посегна към стълбата, но тя му се изплъзна. Стисна решително зъби и опита отново. Този път успя да хване едно от стъпалата.

Когато започна да се изкачва, някаква ръка го сграбчи за глезена и го задърпа надолу. Гусман обгърна с ръце коленете на Халкон и го задърпа с цялата си тежест надолу. Халнон увисна на една ръка, а с другата измъкна от кобура пистолета, който бе прибрал и замахна с цялата мощ, събрана в това неудобно положение. Цевта удари плът и кост, но Гусман стискаше отчаяно. Халкон удари още два пъти и постигна желания резултат.

Хватката се отпусна. Нападателят се строполи на земята, където тялото му остана неподвижно, опряно на куп парчетии от кораба. Още не се бе предал. Отчаяно се опитваше да се изправи, когато една корабна греда с дължината на човешко тяло, понесена от течението, го удари като таран. Пареща болка разцепи мозъка му. Ослепял с едното око, размахал безцелно ръце, той опита да си поеме дъх и напълни дробовете си с воняща вода. Безразборните му движения станаха бавни и немощни и най-накрая течението го отнесе.

Халкон си имаше свои проблеми. Беше се изкачил само на няколко метра по стълбата, когато една вълна прехвърли ръба на отвора в тавана и го заблъска като някакъв безконечен мокър юмрук, докато повече не можеше да се държи. Водният поток го откъсна от стълбата. Проумял, че този път за отстъпление е отрязан, Халкон се втурна по стълбите към помещението с ковчега. Побягнал пред водната стихия, той запълзя на четири по стълбите нагоре.

Когато Остин се гмурна, Завала го очакваше в басейна. Куршумът на Гусман изсвири над главите им. Те се гмурнаха към канала, като вдишваха поред от една и съща бутилка. След няколко минути се показаха между челюстите на Кукулкан. Погледнаха компаса и се насочиха встрани от пирамидата, като използваха цялата сила на крайниците си, за да преодолеят течението към наводнявания храм. Изплуваха недалеч от скривалището на самолета. За няколко минути го освободиха от маскировката, запалиха двигателя и набраха скорост за излитане. След като се издигнаха, Завала описа широк кръг над езерото.

Островът около храма беше изчезнал. На негово място зееше черна дупка. Водата от езерото се стичаше в нея, като в канал на баня и опъваше котвеното въже на един хидроплан. Вероятно на Халкон.

Видели бяха достатъчно. Минаха още веднъж ниско над езерото, за последен поглед към водовъртежа. Завала не можа да издържи на изкушението. Надвеси се през прозореца и извика: