Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 272

Гусман се усмихна, със сянка на възхищение върху тънките си устни и пъхна пистолета на мястото му. Тогава Остин нареди на Халкон да хвърли оръжието си.

С пристъпващия наблизо Завала, Остин излезе заднишком от помещението, като дърпаше живия си щит надолу по стълбите към голямата зала. Гусман ги следваше с небрежна стъпка, докато стигнаха в кръга слънчева светлина, идваща от дупката на покрива.

Халкон бе преодолял изненадата си.

— Това напомня мексиканска засада — каза той със задушен, но уверен глас.

Тънка струя вода се изсипа отгоре им. Всички освен Остин вдигнаха поглед.

— Не е дъжд, ако този въпрос ви вълнува. Гръмотевиците, които чухте преди няколко минути, бяха всъщност експлозии. Използвах дистанционни детонатори, за да взривя дигата между реката и езерото. В момента милиони литри нахлуват насам.

— Не вярвам — излая Халкон.

— А може би трябва да повярвате, дон Халкон — каза Гусман. — Мистър Остин не лъже за детонаторите.

— Не бихте могъл да предвидите събитията — заяви Халкон.

— Точно така. Първоначалният ми план беше да взривя дигата, след като си тръгнем, за да ви затрудня при откриването на храма. Но сега поне ще си умрем заедно.

Отгоре им внезапно се изля нов водопад, само че по-силен.

— Мисля, че това са само първите резултати от експлозията. Налягането от водоема вече трябва да е съборило стената изцяло. Притокът се е увеличил. Няма да мине много време и дупката, която пробихте, ще се наводни. Нямам представа колко ще трае, но на ваше място не бих се задържал тук.

Гусман погледна към въжената стълба и сякаш загуби част от желязното си самообладание.

— Трябва да се махаме — каза той.

— Не и без съкровището.

— За мен е безразлично — подчерта Остин. — Както казахте, ние двамата сме мъртви.

Отново се изля вода, но този път, вместо да спре, тя се превърна в постоянен порой.

— Дон Халкон… — в гласа на Гусман се усещаше страх.

— Той лъже, глупако — каза му Халкон с погнуса.

— От това съкровище няма полза за никого, ако не лъже — отговори Гусман.

Погледът на Халкон се изпълни с омраза.

— Никога не си бил нещо повече от жадуващ да убива кретен. Още от деня, в който баща ми те нае — каза той презрително. — Ти не си в състояние да съзреш великото!

Лоша усмивка опъна устните на Гусман.

Водата се лееше като из ведро право отгоре им, така че трудно се виждаха един друг, но никой не помръдваше.

— Истинска дилема, нали Гусман? — подигравателно извиси тон Остин. — Да бъдеш лоялен към побъркания си шеф и Братството или да се удавиш. Искрено желая да уредите семейните си недоразумения, но ще трябва да направите това в мое отсъствие. Това е сигналът, Джо!

Завала се затича към водата в другия край на помещението и се гмурна. Остин хвърли острието, сграбчи Халкон отзад и с цялата тежест на тялото си го тласна към Гусман, който се разсея за миг от спринта на Завала. Двамата се скупчиха на земята, но още докато падаше, Гусман изваждаше пистолета от кобура. Остин тичаше към водата. Гусман беше на крака и стреля, но мишената му едва се различаваше в сумрака и той не улучи. Остин се хвърли във водата.