Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 274

— Сбогом, Колумб.

Поеха курс към «Нерей».

←126

De facto — (лат.) фактическо (без оглед на юридическия статут) положение.

49.

Тумбестата яхта, с единствено огромно платно, пореше дълбоките сини води на залива Чисапийк, тласкана право отзад от постоянен югозападен вятър със скорост петнадесет възела. Остин се излежаваше на просторната открита палуба, хванал с една ръка релинга¹²⁷, а с другата огромния лост на руля. Погледът му шареше из залива в търсене на плячка.

Заниманието му беше прекъснато по един приятен начин от Нина, която изникна от каютата с две чаши в ръце.

— Ром и сок — обяви тя.

Облечена беше с блуза с инициалите НАМПД и високо изрязани бели шорти, които подчертаваха дължината на краката ѝ и маслинения тен. Остин не остана сляп за нейните прелести, но беше твърде погълнат от задачата си. Измърмори благодарностите си, но не отлепи поглед от морето.

— А, ето ги хубавците! — каза той. Вдигна бинокъла и го фокусира върху елегантен платноход, с бял корпус от фибростъкло, дълъг около осем метра. И той се бе оставил на вятъра, издул главното му платно и кливера¹²⁸.

Остин изпразни чашата с ром, остави я в специално направена дупка и премести руля така, че да застане успоредно с ветрохода. Махна към двамата младежи в него, вдигна палец като стопаджия и направи широк завой, заставайки почти напряко на вятъра.

Другият екипаж прие джентълменското предизвикателство. Остин отново насочи носа почти по вятъра и другите сториха същото. Сега плаваха успоредно на около тридесет метра разстояние, подготвяйки се за старт. Остин изпъна платното, така че релингът докосна водата.

Двамата в другата лодка направиха същото с главното платно и кливера и след малко двете лодки се понесоха по малките вълни. Съперникът бе издължен и бърз, а екипажът му — добър, но не след дълго Остин започна да печели преднина. Той се облегна на релинга с най-небрежна поза, отпивайки от сока си, докато оставяше другите далеч назад.

— И какво направи сега? — попита Нина с усмивка.

— Научих още двама, че ако това нещо тук прилича на леген, то не значи, че и плава като такъв.

— Според мен това е велика лодка. Огромна палуба. Да се чудиш откъде се взема всичкото това пространство долу при дължина от пет метра и половина.

— Нощувал съм много пъти в нея и както можеш да видиш от принадлежностите за готвене и спане, обичам удобствата и легла достатъчно големи, за да се опъна в цял ръст. Тази лодка първоначално е била работна. Платното е само едно, може да се управлява от един човек и е достатъчно голямо, за да улови отслабващия вятър в края на деня. Мореходността ѝ е отлична — може да плава почти по вятъра, което би потопило друга лодка. И най-важното, бърза е, а не ѝ личи. Така че мога да натривам носовете на нищо неподозиращи юнаци, като тия двамата преди малко и да ги оставям да ми дишат праха. Ето, че стигнахме.

Бяха край малък остров. Остин хвърли котвата и двамата забиха носове в кошницата за пикник. Наслаждаваха се на обяда си, докато лодката леко се люлееше. След обяда, Нина седна до Остин и се облегна на рамото му.