Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 271

— Слава, като тази на игрището и на Инквизицията ли? — попита Остин.

— И на още много други неща, които не сте и сънувал, мистър Остин. Много други. — Гласът му беше злокобен. — Тази игра ме уморява — добави той нетърпеливо. — Каква е тая голяма тайна? Няма да ви укоря, ако сте излъгал, но това няма да ви помогне.

— Не лъжа. В другото помещение е.

Халгон и Гусман се спогледаха.

— Без номера! Гусман е с гореща кръв. Водете!

Остин тръгна по стълбите, Завала го последва и след тях — Гусман и Халкон. В тоя ред стигнаха до саркофага.

— Казвате, че сте дошли оттук? — попита Халкон, като напразно търсеше някакъв отвор.

— По този въпрос излъгах, но за другото не.

Фигурата в саркофага бе привлякла вниманието на Халкон.

— Кой е този?

— Мога ли?

Студеният поглед на Гусман следеше всяко движение на Остин, когато той се пресегна към каменния ковчег и измъкна някакъв лъскав предмет от ръцете на мумията. Подаде го на Халкон, който се втрещи от изненада.

— Нищо не разбирам — каза той с подозрение в гласа.

— Представете си — започна Остин, — че вие сте представител на древните маи, седнал върху тоя куп съкровища, в очакване да се появи собственикът и да си ги поиска. И ето, един ден пристига бял човек от изток, носи пергаментова скица на картата от говорещия камък, която е така нарисувана, че само Венера може да я разбере, и си иска златото. Преди да се разберете обаче, човекът умира. Чудите се дали той олицетворява божеството Венера, пернатата змия Кукулкан и накрая захвърляте съмненията и го погребвате при съкровището с пергаментовите свитъци в ръце. Но ако това не е достатъчно да ви убеди, кажете, какво прави тоя християнски кръст в един храм на маите?

— Не може да бъде! — каза Халкон.

— Дон Халкон, представям ви Адмирала на морския океан, Христофор Колумб.

Халкон се взря в мумията за момент, после се изсмя неприятно и хвърли кръста в саркофага.

— Задръж си го, проклет глупак!

Докато всички погледи бяха приковани в ковчега, Остин стисна торбичката на врата си. След миг се разнесе далечен гръм, последван от няколко други.

— Какво е това? — попита Халкон, като се огледа.

Гусман отиде до стълбището и се ослуша.

— Прилича на гръмотевица.

Докато вниманието на главореза бе насочено другаде, Остин рязко се наведе и сграбчи едно от остриетата, които безуспешно се бяха опитали да използват за отваряне на саркофага. Обхвана със загорялата си ръка тънката шия на Халкон и плътно притисна острието в кожата.

Пистолетът на Гусман са насочи натам.

— Назад или ще му прережа вратната жила! — предупреди го Остин. Натисна острието по-силно. По шията на Халкон се проточи струйка кръв.

Едва дишащ през стиснатото си гърло, Халкон изсъска:

— Прави, каквото ти казва!

— Пистолетът в кобура! — заповяда Остин. Знаеше, че Гусман никога не би се разделил с оръжието. Щеше да се опита да го простреля в главата или би пробвал късмета си със Завала.