Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 276
Клайв Къслър
— Летящи маи! Това е нещо ново. И откъде са се научили да го правят?
Прекъсна ги звън от клетъчния телефон на Остин. Той го изрови от непромокаемата торба и го вдигна към ухото си. Смръщените му черти се отпуснаха в усмивка, когато чу гласа от другия край на линията. Поговори няколко минути и затвори.
— Беше Анджело Донатели от болницата. Ще го изпишат след няколко дни.
— Цяло чудо е, че не са го убили.
— Повече от чудо. Братовчед му Антонио развалил мерника на Халкон, когато се хвърлил към него.
— Радвам се. Мистър Донатели изглежда добър човек, от това, което си ми разправял за него.
— Ще имаш възможност да се увериш лично. Той организира голямо семейно тържество в къщата си на остров Нантъкет. И ти си поканена. Пол и Гемей също ще бъдат там.
— Ще дойда с удоволствие.
— Значи, уговорихме си среща. А сега искаш ли да чуеш остатъка от теорията ми за хвърчилата.
Нина кимна.
— Мисля, че маите са се научили от най-добрите специалисти в областта на хвърчилата. Японците.
— Не мисля, че ми се ходи в Япония — засмя се Нина.
— А къде ти се ходи?
Нина вдигна клетъчния му телефон.
— На място, където няма да имаш нужда от това. — Остави апарата настрана.
После свали слънчевите си очила и му отправи канеща усмивка, леко разделила сочните си устни. Остин прие поканата, която беше топла и сладка, както бе обещано.
— Какво ще кажеш, да слезем долу и как го каза ти? Да се опънем? — прошепна Нина.
Без да пророни дума, Остин я взе за ръка, заведе я в просторната каюта и я отдели от света с жалузите на вратата. Поне за известно време.
