Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 183

Шара изскочи от въздушния шлюз с гаечен ключ. Чарли я чу, понечи да се обърне и аз сграбчих лазера. Шара замахна към главата му, той вдигна едната си ръка и гаечният ключ се стовари върху рамото му. Доста добро попадение. Чарли изпищя и падна на пода. Алекс скочи отгоре му и всички започнахме борба за оръжието.

Чарли ме избута, удари Шара в челюстта и я запрати на пода. Сборичка се с Алекс за оръжието и лазерът произведе изстрел. Металът запламтя и запуши. Чарли изкрещя, хвърли лазера и той падна под едното от креслата. Двамата започнаха да се налагат един друг, докато опитваха да го достигнат, но Шара стигна първа, сграбчи го, завъртя го и стреля. Лъчът удари Чарли в главата. Той изстена, падна назад и се свлече бавно в слабата гравитация.

Шара, която не бе свикнала да се забърква в такива неща, задържа лъча върху него, докато падаше,

— Достатъчно — каза й Алекс и взе оръжието. Чарли лежеше безжизнен на палубата, лицето му беше изличено, а облаци дим се кълбяха около черепа му.

Контролните табла бяха в плачевно състояние, нарязани и обгорени.

Шара огледа Алекс, успокои се, че не е пострадал, и се обърна към мен. Кракът ми не изглеждаше особено добре, а и вратът ме наболяваше.

— Вече си мислех, че сте ме забравили — каза тя.

— Ще ми се да можеше да те изкараме оттам по-рано — отвърнах й. — Надявах се да го изненадаш, когато стъпи на борда.

Тя се вгледа в Алекс.

— Нямаше достатъчно разстояние между вас. Държеше лазера насочен към врата ти.

— Е, вече не е в играта — махна с ръка Алекс. — Само това има значение.

Не бях толкова сигурна.

— Калу — казах. — Доклад за статуса, ако обичаш.

— Здравей, Чейс. Вече нямам контрол над полета. Контролните системи за главните двигатели и спомагателните тласкачи и от двете страни не отговарят. Квантовият двигател не функционира. Нямам подробности за състоянието им в момента. Животоподдържащите системи са наред.

Той започна да изрежда и други проблеми, но аз го прекъснах.

— Подробностите по-късно, Калу. Губим ли въздух?

— Целостта на корпуса е непокътната с изключение на дупката в долната част.

— Можем ли да маневрираме?

— Мога да ни завъртя само по оста ни.

— Не можем ли да избягаме със совалката? — попита Шара.

— Няма достатъчно тяга. Просто ще последва „Дух“.

— Мини на ръчно управление — предложи Алекс.

— Проблемът не е в изкуствения интелект — обясних. — А в конзолите. Напълно са разрушени. Калу, изпрати код бяло до „Гонзалес“. Кажи им, че имат четири часа да стигнат до нас.

— Не — възрази Алекс. — Почакай.

— Какво има?

— Комуникационната връзка изключена ли е? — попита Алекс.

— Затворих я преди няколко минути.

— Тогава Уинди не знае какво е станало?

— Не.

— Изпратиш ли код бяло, тя ще разбере.

— Няма значение, Чейс — каза Калу. — Дългообхватните предаватели не функционират. Имаме само радиовълни.

— Това ще ги докара след около шест месеца — отчая се Шара.

Алекс отвори люка към системите.

— Ще се наложи да направим ремонт — каза той. — Имаме резервни части.

Хвърлих поглед към мостика.

— Надявам се, че сме взели доста.