Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 179

Чарли се поколеба, чудеше се какво да предприеме.

— Ако опитате нещо, някой ще умре. Разбираш ли, Бенедикт?

— Разбирам.

— А ти, Колпат?

— Никой няма да ти създава неприятности, Чарли.

— Ако видя някого другиго тук, с него е свършено.

— Престани — намеси се Алекс, — плашиш я.

— Още по-добре. Малко страх в определени моменти води до здравословна нагласа.

— Прави, каквото ти казва, Чейс. Явно е луд.

— Мери си приказките — сряза го Чарли.

— Защо? Какво ще направиш? Ще ме убиеш ли?

— Ако ме предизвикаш.

— Моля те, остави го. Ще “ти дадем, каквото поискаш — намесих се аз.

Лампата светна в зелено. Застанах на няколко крачки от въздушния шлюз, вдигнах ръце и наредих на Калу да отвори люка.

Врата се плъзна встрани. Чарли нареди на Алекс да върви напред, подаде глава и се огледа. Когато не видя никого, той посочи към страничната преграда и каза:

— И двамата застанете там. Дръжте ръцете си над главата.

Изпълнихме нареждането, а той свали шлема си и си пое дълбоко дъх.

— Проклет задух — изруга. Не разбрах дали има предвид въздуха от скафандъра или този на мостика.

Алекс също свали шлема си и го попита:

— Как разбра, че сме тук?

Чарли сви рамене.

— Знам всичко, което правите.

— Ти си побъркан. Какво всъщност искаш? — обадих се аз.

Явно не понасяше добре критиката. Лазерът се насочи към мен. Хвърлих се встрани, а той стреля. Улучи ме в крака, точно под коляното. Извиках и се опитах да се претърколя далеч от него, а Алекс тръгна напред. Чарли обърна оръжието си към него и процеди:

— Недей.

Алекс спря.

— Няма да ви позволя да ме обиждате — изсъска Чарли и се вгледа ядосано в мен. Наистина беше сърдит. — Ако го направиш отново, ще замлъкнеш завинаги.

Алекс дойде да ми помогне. Чарли огледа мостика и забеляза няколко бутилки с въздух.

— Надявам се, че нямате нищо против, ако взема тези на излизане.

— Кога си тръгваш? — попитах. Не кървях, но ме болеше ужасно. Алекс се опита да вземе медикаменти от аптечката, но Чарли не му позволи.

— Не се приближавай до нищо.

Вратата на въздушния шлюз все още зееше отворена.

— Калу, затвори люка — наредих.

Затвори се.

— Нямаше нужда да правиш това, Чейс — каза Чарли. Имаше нещо гадно в начина, по който произнасяше името ми. — Не смятам да оставам дълго.

Вгледах се в него и отвърнах:

— Силата на навика.

Той погледна към коридора.

— Нека се уверим, че наистина сме сами. — Отстъпи назад, гледаше да стои на разстояние от нас. — Ти първи, Бенедикт. Ако опиташ нещо, ще я застрелям.

— Внимавай с това нещо — изръмжа му Алекс.

— Просто прави, каквото ти казвам.

Изправих се на крака. Не беше чак толкова болезнено, колкото би било при пълна гравитация, но все пак се опитвах да не стъпвам на ранения крак.

Закуцуках след Алекс по коридора, а Чарли ни следваше. Всички врати бяха затворени.

— Ще ги отваряме една по една — рече той. — Ти, Чейс, стой близо до мен.

Стисна ме за рамото и заяви:

— Всеки, когото видим, умира.

— Тук няма никого — увери го Алекс. Неговата каюта беше първата до мостика.

— Калу — наредих, — отвори каюта едно.

Вратата се изтегли нагоре.