Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 178
Джек Макдевитт
Няколко минути по-късно, облечен в скафандър, Алекс вървеше забързано към площадката за изстрелване, която, ако си спомняте, беше във вакуум. Включих осветлението и отворих вратите на хранилището, когато той ги приближи.
Калу нагласи кораба под ъгъл към капсулата и тя премина през вратата на хранилището. После леко изправихме „Дух“ и капсулата се закачи към едно от гнездата.
— Готово — докладва Алекс. — Скачи се.
Активирах магнитните ключалки, за да го осигуря и да му създам малко гравитация. Алекс се приближи предпазливо до отворения люк, погледна вътре и откри насочен към него лазер.
— Назад! — излая познат мъжки глас от високоговорителите. — Без резки движения.
Алекс замръзна.
— Колпат, предполагам, че ме чуваш. Ако се опиташ да направиш нещо, ще го убия. Разбираш ли?
Трябваше ми минута, за да се сетя. Чарли Евърсън. Младият мъж с резервациите за совалката.
— Добре — казах. — Не го наранявай.
Алекс заговори настойчиво:
— Какво означава това? Какво искаш, Евърсън?
Чарли излезе от капсулата.
— Сигурен съм, че сте наясно, господин Бенедикт. — Гласът му беше изпълнен с презрение. — Сега се обърнете и вървете право напред, не се пресягайте за нищо.
Алекс тръгна. Чарли държеше лазера си насочен в гърба му.
— За какво е всичко това все пак? — попита Алекс.
— Продължавай да вървиш.
Алекс понечи да се обърне и Чарли стреля в палубата. Алекс замръзна. Чарли изчака няколко секунди, изключи лъча и рече:
— Лесно се плаша. Прави само каквото ти кажа.
— Чейс — обади се Калу. — Долната палуба е пробита.
— Всичко е наред — продължи Чарли. — Ако правите, каквото ви кажа, никой няма да пострада.
Беше в яркожълт скафандър без обозначения, а Алекс в стандартния зелен скафандър на Службата за проучвания. Стигнаха тръбата с нулевата гравитация, качиха се заедно и се появиха на главната палуба. Чух ги да влизат във въздушния шлюз и да затварят люка. Започна компресионният цикъл.
Вътрешният люк се отваряше директно към мостика и аз се обърнах натам.
— За кого работиш? — продължаваше да пита Алекс.
— Не е нужно да знаеш — отговори Чарли.
— Ти сложи бомбата, нали? Взриви совалката и уби двайсет и трима души.
— Да, предполагам, че са били толкова. Не си спомням точната бройка. — Гласът му беше злокобно спокоен, заплашителен. — Колпат.
— Какво искаш, Чарли?
— Да ти припомня нещо. Никакви изненади, когато вратата се отвори. Ти и другата жена трябва да стоите пред въздушния шлюз с вдигнати ръце. Ако не сте там, ще го убия. Разбираш ли?
— Каква друга жена?
— Не си играй с мен. Знаеш за кого говоря. Майкълс.
— Не е на борда. Тук сме само двамата с Алекс.
— Лъжеш.
— Ако щеш вярвай.
— Какво стана с нея?
Лампата на люка още беше жълта. Цикълът не бе завършил.
— Тя…
Алекс се намеси:
— Качи се на „Гонзалес“, когато спряхме на Марголия.
— Че защо ще го прави? — Нямаше да се хване.
— Има приятел на борда — каза Алекс. — Тъпа кучка. Това беше единствената причина да дойде с нас.
— Е, версията му беше по-добра от моята. Смятах да кажа, че се е разболяла в последната минута.
— Лъжеш — упорстваше Чарли.
— Не бих го направил. Не и щом държиш лазер.