Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 178

Няколко минути по-късно, облечен в скафандър, Алекс вървеше забързано към площадката за изстрелване, която, ако си спомняте, беше във вакуум. Включих осветлението и отворих вратите на хранилището, когато той ги приближи.

Калу нагласи кораба под ъгъл към капсулата и тя премина през вратата на хранилището. После леко изправихме „Дух“ и капсулата се закачи към едно от гнездата.

— Готово — докладва Алекс. — Скачи се.

Активирах магнитните ключалки, за да го осигуря и да му създам малко гравитация. Алекс се приближи предпазливо до отворения люк, погледна вътре и откри насочен към него лазер.

— Назад! — излая познат мъжки глас от високоговорителите. — Без резки движения.

Алекс замръзна.

— Колпат, предполагам, че ме чуваш. Ако се опиташ да направиш нещо, ще го убия. Разбираш ли?

Трябваше ми минута, за да се сетя. Чарли Евърсън. Младият мъж с резервациите за совалката.

— Добре — казах. — Не го наранявай.

Алекс заговори настойчиво:

— Какво означава това? Какво искаш, Евърсън?

Чарли излезе от капсулата.

— Сигурен съм, че сте наясно, господин Бенедикт. — Гласът му беше изпълнен с презрение. — Сега се обърнете и вървете право напред, не се пресягайте за нищо.

Алекс тръгна. Чарли държеше лазера си насочен в гърба му.

— За какво е всичко това все пак? — попита Алекс.

— Продължавай да вървиш.

Алекс понечи да се обърне и Чарли стреля в палубата. Алекс замръзна. Чарли изчака няколко секунди, изключи лъча и рече:

— Лесно се плаша. Прави само каквото ти кажа.

— Чейс — обади се Калу. — Долната палуба е пробита.

— Всичко е наред — продължи Чарли. — Ако правите, каквото ви кажа, никой няма да пострада.

Беше в яркожълт скафандър без обозначения, а Алекс в стандартния зелен скафандър на Службата за проучвания. Стигнаха тръбата с нулевата гравитация, качиха се заедно и се появиха на главната палуба. Чух ги да влизат във въздушния шлюз и да затварят люка. Започна компресионният цикъл.

Вътрешният люк се отваряше директно към мостика и аз се обърнах натам.

— За кого работиш? — продължаваше да пита Алекс.

— Не е нужно да знаеш — отговори Чарли.

— Ти сложи бомбата, нали? Взриви совалката и уби двайсет и трима души.

— Да, предполагам, че са били толкова. Не си спомням точната бройка. — Гласът му беше злокобно спокоен, заплашителен. — Колпат.

— Какво искаш, Чарли?

— Да ти припомня нещо. Никакви изненади, когато вратата се отвори. Ти и другата жена трябва да стоите пред въздушния шлюз с вдигнати ръце. Ако не сте там, ще го убия. Разбираш ли?

— Каква друга жена?

— Не си играй с мен. Знаеш за кого говоря. Майкълс.

— Не е на борда. Тук сме само двамата с Алекс.

— Лъжеш.

— Ако щеш вярвай.

— Какво стана с нея?

Лампата на люка още беше жълта. Цикълът не бе завършил.

— Тя…

Алекс се намеси:

— Качи се на „Гонзалес“, когато спряхме на Марголия.

— Че защо ще го прави? — Нямаше да се хване.

— Има приятел на борда — каза Алекс. — Тъпа кучка. Това беше единствената причина да дойде с нас.

— Е, версията му беше по-добра от моята. Смятах да кажа, че се е разболяла в последната минута.

— Лъжеш — упорстваше Чарли.

— Не бих го направил. Не и щом държиш лазер.