Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 174

За да стане истинска звезда. Имаше доста луни, единайсет, и неясен пръстен, който не се виждаше веднага.

Самото джудже — странен термин за толкова огромен обект — изглеждаше като обикновена сфера от зловещо пламтящи облаци с цвят на пръст, с няколко червени петна и ивици по повърхността. Температурата на повърхността му беше осемстотин градуса по Келвин.

— Петната са бури — уведоми ни Шара. Цял ден беше лъчезарна. Никога не съм я виждала така радостна. Срещаше се лице в лице с един от обектите, които оформяха гравитационния център на живота й, както сама заяви.

Стоеше пред илюминатора, окъпана в есенната светлина на джуджето.

— Не е ли красиво?

— Красиво е — съгласих се.

— Клас Т — определи тя. — С много метан. Има и вода.

— Вода?

Кимна.

— Да.

Отидох при нея и тя ме прегърна.

— Чейс, взимам си думите обратно. Радвам се, че дойдох.

— Аз също.

Все още стояхме до илюминатора и си разменяхме любезности, когато баритонът на Калу привлече вниманието ни.

— Имаме трансверзалната скорост.

Шара се отдръпна и се върна в оперативния център.

— Да видим как изглежда.

Калу показа триизмерна проекция — кафявото джудже и следата му назад до времето на сблъсъка. А там, близо до стойката с мониторите, бяха Марголия, нейното слънце и точката на сблъсъка.

— Не се пресичат — казах. — Нещо не е наред.

— Калу, провери отново, моля те. — Шара ме погледна и сви рамене. Стават такива неща.

— Показанията са точни, Шара.

— Не може да бъде — възразих.

— Напротив. Изобщо не е близо до системата. — Тя провери диапазоните. — Не е този, Чейс. Най-голямото приближение възлиза на част от светлинна година. Една двайсета.

Алекс стоеше мълчаливо до люка и слушаше.

— Това означава ли, че сме подходили погрешно? — попитах. — Да не би да има две кафяви джуджета?

— Възможно е. — Шара седна до една от конзолите и триизмерното изображение угасна. — Всъщност шейсет процента от кафявите джуджета пътуват по двойки.

— Наистина ли?

— Да. Компаньонът е обикновено на по-малко от една десета от светлинна година.

Тя извика образите от телескопите на монитора. Снимки отпред и отзад, и встрани от двата лъча.

— Не изглежда много вероятно това да е подминало Марголия, а друго, несвързано с него джудже, да е разбило системата. Така че…

През илюминаторите вдясно видяхме появата на кървавочервена звезда. От първа величина.

— Да не е това?

— Ще ти кажа след малко — отвърна Шара.

Беше на по-малко от половин светлинна година от нас и радиалната и трансверзалната й скорост бяха почти идентични с тези на кафявото джудже.

— Това е едно от твоите кървавочервени джуджета — казах й.

— Така изглежда.

Шара щракаше по клавиатурата и следеше числата, които минаваха по екрана. Накрая ги замрази. Бяха координати. Шара върна джуджето назад, докато не се пресече с Тинициум. В точката на сблъсъка.

— Това е вашият нашественик — каза тя. — Няма съмнение.

— Добре. — Алекс седна до нея. — Как ще разберем какво се е случило с Балфур?

— Дай ми малко време.

Изпратих доклад на Уинди, после се прибрах в каютата си и се опитах да почета. Но бях уморена, затова просто лежах и се вслушвах в звуците на кораба. „Дух“ беше доста по-шумен от „Бел-Мари“. Каютите — по-тесни. И беше по-безличен. Не мога да обясня защо. Може би заради изкуствения интелект. Калу не беше особено обаятелен.