Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 172

След като операцията започна, разговорите с Цезар приключиха. Алекс не напускаше оперативния център, освен ако не се налагаше. Гледаше неуморно образите, които прииждаха на всеки няколко минути и показваха ново парче от небето. Ако някоя от светлинките изглеждаше леко размазана, той се навеждаше очаквателно напред с надеждата, че Шара ще реагира или Калу ще отбележи попадение.

Понякога говореше с Бранков, който изрази възхищението си от начинанието ни.

— Желая ви успех — каза той. — Да се надяваме, че ще я откриете и че теориите ви ще се окажат верни.

Шара остана с Алекс първия ден. Докато вече не можеше да го понася. Той беше прекалено напрегнат. На втората сутрин тя го помоли да я уведоми, ако открие нещо, и избяга в общата зала. От време на време надниквах, за да проверя как е, но през повечето време бях с Алекс. От ненужна лоялност, предполагам.

— Защо се вълнува толкова? — попита Шара. — Вече направи голямото откритие. Какво толкова, ако неколцина марголианци са избягали в друга база някъде си?

— Права си. Никога не съм го виждала такъв. Мисля, че е заради „Откривател“. Беше пълен с деца. Това наистина го разтърси. Според мен не е убеден, че колонистите са знаели какво ще се случи с единия свят, но не и с другия. Трябва да са разбрали, че Марголия е по-безопасният от двата. Иска да си обясни защо са скочили в устата на лъва. Смята, че им го дължи.

— Ако изобщо са го направили — каза Шара. — Аз не съм убедена в това.

— И аз не съм. Но той има доста добри инстинкти.

— Чейс — възрази тя, — инстинктите са за храна и за секс. Нямат нищо общо с логиката. — Поклати глава. — Ако наистина са прехвърлили хора на Балфур, значи са сбъркали в сметките.

— Но не може да не са знаели какво ще стане, нали?

— Вероятно — въздъхна Шара. — Не зная.

Трябваше да сменим темата.

— Направо съм смаяна колко често се срещат тези кафяви джуджета — рекох. — Имаме ли карта на местните?

— Сигурно се шегуваш. — Усмивката й разцъфтя отново. Нейната игрива, далеч не наивна усмивка. — Никой не може да се прочуе с откриването на местни кафяви джуджета, така че няма кой да се занимава с това.

— Може би Научният съвет трябва да се замисли по този въпрос.

— Да, сигурна съм, че е сред приоритетите им. Веднъж го споменах пред един от членовете му и той ме попита с колко време ще разполагаме, ако някое кафяво джудже навлезе в системата ни.

— И с колко време ще разполагаме?

— Вероятно с двайсет-трийсет години.

— И какво отговори той?

— Каза, че двайсет до трийсет години са предостатъчно време, за да се погрижим за ситуацията.

— Сериозно ли говореше? Какво бихме могли да направим, ако подобно нещо се случи?

— Не можем да направим кой знае какво. Освен да евакуираме планетата.

— Да евакуираме планетата? Но имаме ли съоръженията за подобно нещо?

— Да натоварим милиарди хора? Съмнявам се. — В скута й лежеше отворена книга. — Не мисля, че математиката беше силната страна на онзи тип.