Читать «Жътваря» онлайн - страница 96

Вдясно ни примамваха Холивуд и Бевърли Хилс, но ние продължихме на север покрай Гети Център, докато стигнахме до шосе № 101 и се сляхме с трафика по посока изток. Минахме край „Юнивърсъл Студиос“ и като повечето хора извих врат с надеждата да видя някоя знаменитост. След това бързо наближихме Пасадина, където Ринк ни беше уредил място за нощуване.

Говорихме с домоуправителя, който беше и портиер и имаше апартамент на най-долния етаж в жилищната сграда. Той даде на Ринк електронен ключ и ни обясни къде е апартаментът ни, като жестикулираше със сандвича с шунка в ръката си.

Намерихме апартамента и видяхме, че е по-голям, отколкото очаквахме за цената, която бяхме платили. Избрахме си по една спалня и после се срещнахме в хола. Беше чист и просторен и климатикът бе благословия след знойното пътуване. Никой обаче не искаше да остане затворен там дълго.

— Да си вземем душ и да излезем да хапнем нещо, а? — предложи Ринк.

— Звучи като план — признах аз, — но мисля, че душът може да почака, защото стомахът ми се свива от глад.

— Какво предпочиташ? Луксозен ресторант със сребърни прибори или хамбургер и пържени картофи?

— Винаги хамбургер и пържени картофи.

— Знам едно чудесно място.

Ринк ме заведе в закусвалня със странното име „Пикантния Джони“. Не можах да се въздържа да не се разсмея, защото името ми напомни за образа от рекламата, която виждаш на монетните автомати в обществените мъжки тоалетни в Англия. Трябваше обаче да призная, че Пикантния Джони правеше фантастични хамбургери, а за салатата „Цезар“ си заслужаваше да умреш. Картофите с лютиви подправки и огромният бананов шейк ме довършиха.

Върнахме се в апартамента и почти веднага заспахме. Дори тревогите ми за Джон бяха изместени от по-неотложната потребност от ободряваща почивка. Спах няколко часа и когато се събудих, слънцето беше в зенита си и печеше силно.

Тялото ми беше обляно в пот и повече не можех да отлагам къпането под душа. Излязох от банята, чувствайки се отново човек, и чух, че Ринк се суети в стаята си. Отидох във всекидневната, отворих бутилката с минерална вода, която намерих в хладилника, и се настаних удобно пред телевизора. Предаваха новини и затова го оставих да работи.

Ринк се издокара и се присъедини към мен. Вече бяхме обсъдили местните му контакти. Той щеше да ни свърже с полицай от Лос Анджелис на име Шерил Баркър, за да ни разкаже как стоят нещата в града. Преди да го сторим обаче, исках да обсъдим някои неща в Литъл Рок.

— Чувствам се адски неудобно, че оставихме Харви да разчиства бъркотията.

— Той ще се оправи — увери ме Ринк. — Щеше да се обиди, ако не му бяхме позволили да направи нещо за нас. Много е чувствителен, да знаеш.

Изсмях се. Лукас изглеждаше необорим. Струваше ми се, че можеш да притъпиш брадва, докато се опитваш да направиш белег върху лъскавото му кубе. Ринк обаче беше прав. Видях уязвимостта на Харви, когато се наложи да не участва в нападението, което организирахме на Зигмунд Петоски. Не му беше лесно да седи със скръстени ръце, докато ние се хвърлихме във водовъртежа на събитията.