Читать «Жътваря» онлайн - страница 84

— Господи… — изсъска Телфър.

— Много боли, нали? — попита лудият. — Но ти знаеш, че това е само началото, Джони. Повече никакви лъжи.

— Повече никакви лъжи — като ехо повтори той.

Психарят се дръпна назад и избърса ножа в коляното му. Пусна го в джоба на панталоните си, извади пистолета и го насочи към лицето на Джон.

— Направих нещо лошо — започна Телфър.

Мъжът кимна и седна на масичката за кафе.

— И сега бягам.

— Това също го установихме. Продължавай.

Джон изкриви устни. Не искаше ножът отново да се приближи до него.

— Откраднах нещо.

— Да.

— Не съм крадец.

— Нима? Ами колата ми? Камата ми?

Телфър поклати глава.

— Е, добре, но обикновено не крада.

— Така ли? Убедително се представяш за крадец.

— Допреди четири седмици не бях откраднал нищо през живота си. — Той млъкна. Знаеше, че лъже себе си. Брат му Джо му беше дал пари да изплати дълга си. Джон ги загуби веднага за поредния безнадежден залог. Това наистина го правеше крадец в известен смисъл. Беше откраднал и сърцата на Дженифър и децата. Разби ги на парчета и грабна напосоки шепа, която така и не върна.

— Защо плачеш?

— Какво?

— Плачеш — наблегна психопатът. — Толкова ли беше страшна кражбата, че те докарва до сълзи?

Телфър подсмръкна.

— Не с кражбата.

— Аха, разбирам. Има и нещо повече? Продължавай. Разкажи ми.

— Имам жена и деца.

Ненормалният кимна. По лицето му премина сянка.

— Всички имаме.

— Постъпих зле с тях — добави Джон. — Исках да се реванширам.

— И затова открадна това? — Мъжът се наведе и извади раницата на Телфър. Джон подскочи, сякаш беше седнал върху оголена електрическа жица, и се втренчи с широко отворени очи, когато лудият започна да рови в раницата и измъкна продълговат пакет, увит в черни лепенки. Сложи го на масичката за кафе до себе си и после го обърна. Дебели пачки пари тупнаха на килима.

Телфър сякаш онемя. Седеше и гледаше пакета. В момента парите не го интересуваха, макар че там имаше седемстотин хиляди долара. Психарят също не им обърна голямо внимание, а само побутна пакета с дулото на пистолета.

— Имам чувството, че знам какво е това.

26

Къщата на Луиз Блейк беше скромна в сравнение с някои други в квартала, но дворец пред апартамента, където Джон бе оставил съпругата и децата си в Манчестър. Беше дървена и едноетажна, с веранда и гараж. Моравата и храстите бяха добре поддържани. Рижав котарак се миеше на предните стъпала.

Сцената беше олицетворение на спокойствието в предградията.

Скоро обаче всичко щеше да се промени.

Ринк паркира взетата под наем кола през една пряка и хукнахме към къщата. Зазоряването в Арканзас е хладно по това време на годината, но не заради това бяхме с дълги якета. Ринк бе окачил пушката „Мозберг“ под мишницата си, а аз носех зиг-зауера си в кобур под рамото.

Харви ни чакаше. Стоеше в сенките на дърветата на съседния имот. Той подсвирна тихо и ние се отправихме към него.