Читать «Жътваря» онлайн - страница 72

Надникна крадешком в стаята. Малка кухня. Няколко бръмчащи мухи се блъскаха в прозореца в усилие да избягат от задушаващата жега. В умивалника бяха натрупани мръсни чинии, а на сушилника беше сложена неизмита чаша за кафе. Каин протегна ръка и докосна чайника. Още беше горещ. Той реши, че това е доказателство за скорошното или настоящото присъствие на крадеца в апартамента.

Излезе от кухнята и тръгна във вестибюла. Затаи дъх. Напрегнатото очакване се засилваше. Ако предположението му се окажеше вярно, следващата врата беше на банята, най-вероятното място да намери крадеца. Каин се усмихна, когато си представи как ще изненада крадеца, който седи на тоалетната чиния с панталони, смъкнати около глезените, и стъписано изражение. Какъв позор!

Допря ухо до вратата и се заслуша за издайнически звуци на ходещ по нужда човек. Нищо. Никакво леко сумтене, приглушено цопване, въздишки на облекчение или шумолене на вестник. Не се чуваше и течащ душ или капещо кранче, но това не означаваше, че крадецът не е легнал във ваната и не размишлява.

Тувал винаги заключваше по навик вратата на банята, дори когато знаеше, че е сам. Тази врата обаче се отвори лесно. Той пристъпи в по-хладната баня и до сетивата му достигна деликатният мирис на лавандула. Капакът на тоалетната чиния беше вдигнат. В помещението нямаше никого. За съжаление завесата на душа беше дръпната, така че нямаше шанс да си представи сцена от филм на Хичкок.

Каин почувства, че ще изругае, и потисна импулсивното си желание. Ругатните бяха за некултурния убиец, който борави с верижен трион и мачете и има абажур от човешка кожа. Върна се във вестибюла и тръгна крадешком като убиец нинджа. Водеше го острието, вдигнато като пика на матадор, готов да нанесе фаталния удар.

В отворената стая нищо не се беше променило. Тувал опита да се нагоди към неподвижния въздух и да усети едва доловими течения и завихряния в атмосферата около него, онези сдържани намеци, които човешкият живот раздвижва в невидимото пространство, но не и отвъд обсега на възприятията му.

Застана на прага, извади отново качулката от джоба си и я нахлузи на главата си. Шокът от вида на човек с качулка щеше да окаже желания ефект и да спре на място крадеца. Нужна му беше само секунда и леко стъписване, за да поеме контрола. Пое дълбоко въздух и влезе в стаята.

— По дяволите!

Вътре нямаше никого.

Каин въздъхна и се озърна.

Вероятно първо трябваше да провери на паркинга. Той сви рамене. Вече не можеше да направи нищо. По-добре да претърси стаята.

Крадецът може би беше оставил там безценната ловджийска кама в стремежа си да избяга.

Огледа разположението. На креслото вдясно видя само джинсовото яке и маратонките. На масичката за кафе беше сложено списание за яхти със снимка на клуба в Марина дел Рей в пристанището на Лос Анджелис.

Каин тръгна към леглото и шкафа до отсрещната стена. Леглото не беше оправено. На пода бяха захвърлени смачкани на топка боксерки. Той се приближи и ги подритна, за да прочете етикета, който потвърди националността на крадеца. Англичанин. На етикета пишеше „Сейнт Майкъл“, търговското име на „Маркс енд Спенсър“, доставчик на бельо на мнозина консервативни англичани.