Читать «Жътваря» онлайн - страница 71

— Ясно. Това си искал да провериш.

— Да. В случай, че се наложи да се защитавам.

— Не са били моите хора, Хънтър… Пази се.

Пази се. Казваше ми го директорът на отдел „Тайни операции“. С други думи, Уолтър току-що ми беше дал официално разрешение да отвръщам със смъртоносна сила, ако възникне ситуация, известна в занаята като изпълнително решение.

— Благодаря, Уолтър.

Той не си падаше много по остроумните шеги и в слушалката се чу тихото бръмчене на прекъсната линия.

Нещо се появи на компютърния екран на Харви. Оставих телефона на вилката.

— По дяволите! — Само това ми дойде на ума.

Също така останал без думи, Ринк изруга на висок глас. След миг към нас се присъедини и Харви.

На монитора имаше заглавия, които не проумявах.

ФБР ЗАТВАРЯ КРЪГА ОКОЛО СЕРИЕН УБИЕЦ

ЖЪТВАРЯ НАЙ-ПОСЛЕ РАЗПОЗНАТ

Под заглавията имаше снимка на брат ми.

21

Тувал-Каин почука пак.

Този път по-силно.

Отново никой не отвори. Той се намръщи и се приближи до вратата. Притисна лице до стъклото и се втренчи вътре, търсейки движение, но не забеляза нищо.

В стаята нямаше никого. Беше ли възможно?

Каин въздъхна, смъкна качулката и я напъха в джоба на панталоните си. Дланите му се потяха в найлоновите пликчета, но не ги извади.

— Къде си, по дяволите? — зачуди се той на глас. Съществуваше вероятност крадецът да му се е изплъзнал, но Тувал не вярваше. Беше паркирал на място, откъдето можеше да наблюдава главните изходи на хотела, и ако не бе слязъл по задните стълби, и прескочил триметровата ограда по периметъра, крадецът още беше там.

Какви бяха шансовете да е така? Равни на нула.

Може би беше отишъл в ресторанта да вечеря, но това беше още по-малко вероятно. Съдейки по предпазливостта му на паркинга, крадецът се криеше от някого. Не би се хранил на публично място, когато можеше да си поръча храна в стаята.

Оставаха няколко възможности. Крадецът спеше и не бе чул почукването на вратата. Или беше в банята. Или се беше измъкнал, докато Каин бе заобикалял хотела, и сега се разхождаше на паркинга, и търсеше да присвои друго превозно средство. Може би олдсмобила.

Той се колебаеше. Можеше да изтича пред хотела или да влезе в стаята и да провери другите си теории. Накрая избра второто.

Тихо натисна дръжката. Вратата не се отвори. Това не беше проблем. Каин пъхна върха на ножа за чистене на риба между ключалката и рамката и завъртя. Ключалката изщрака.

Вътре имаше малък вестибюл и две затворени врати. Вратата насреща беше отворена и Тувал видя част от комбинирани всекидневна и спалня. До креслото бяха оставени маратонки, а на стола беше преметнато джинсово яке. Крадецът, изглежда, не си беше събрал багажа, преди да излезе.

Каин се заслуша. Не чу нито течаща вода, нито хъркане. Направи още една крачка и найлоновите пликчета тихо изшляпаха по плочките на пода. Без да откъсва очи от отворената стая, той затвори външната врата и после се обърна към първата врата вдясно. Бавно натисна дръжката и я остави да се открехне сама.