Читать «Жътваря» онлайн - страница 70

— Откровено казано, изобщо не ни интересува. Дошъл си на гости на стар приятел. Готови сме да оставим нещата дотук, стига нищо друго да не привлече вниманието ни.

— Оценявам го, Уолтър. Но сега, след като привлякох вниманието ти, как ще постъпиш?

Той засмука въздух през зъби. Звукът не беше приятен.

— Зависи какво ще ми кажеш за работата.

— Онази, в която не сте замесени ли?

— Едно и също е.

— И аз така си помислих — отговорих, цитирайки Ринк. — От думите ти приемам, че нямате никого в Литъл Рок, Арканзас.

— Сигурно имаме агенти там, Хънтър, но не и операции, в които си замесен ти.

— Сигурен ли си?

— Как може да се съмняваш в мен?

— Отново ми отвръщаш с приемливо опровержение.

— Вече ти казах, че в това няма нищо приемливо. Нямам никого в твоя случай.

— Хубаво, това ми е достатъчно. — Млъкнах за миг, обмисляйки следващите си думи. Беше рисковано да спомена по каква работа съм дошъл, но вероятно вече беше късно. Обаждането ми до Уолтър гарантираше, че отсега нататък ЦРУ ще ме наблюдават. — Ами брат ми Джон Телфър?

Уолтър Хейс Конрад IV не отговори.

— По мълчанието ти съдя, че името означава нещо за теб.

Той дишаше в слушалката. Дали съвестта го гризеше?

— Означава, Хънтър, но не по причината, която мислиш.

— Мисля, че си изпратил хора да го следят.

— Не. Изобщо не става дума за такова нещо.

Почувствах болка между веждите и се намръщих.

Страхувах се да попитам.

— Тогава какво?

— Разбирам, че напоследък не си гледал телевизия.

— Нямам време за телевизия.

— Намери. Ако се интересуваш от Джон Телфър, по-добре се запознай със Си Ен Ен. В момента Телфър е водещата им новина.

Отместих уста от телефонната слушалка.

— Имаш ли телевизор, Харви?

— Имам у дома. Защо?

— Ами компютърът ти? Можеш ли да гледаш Си Ен Ен?

— Новинарският канал? Разбира се.

— Направи ми услуга и го включи, моля те!

Лукас повдигна учудено вежди. Ринк ме наблюдаваше в очакване. Свих рамене и отново насочих вниманието си към Уолтър.

— След малко ще видя.

— Може да си обясниш някои неща.

— Какво се е случило?

— Виж и сам прецени.

— Добре. Но твърдиш, че няма нищо общо с теб?

— Колкото и пъти да отричам, ти пак ще имаш резерви, Хънтър.

— Старите навици умират трудно.

— Съмняваш се в искреността ми, но това не е проблем. Не ти се сърдя. Ако бях на твое място, и аз щях да се държа по същия начин. Ще го повторя заради официалния протокол, а после всичко зависи от теб… — Той започна да диша бавно и равномерно. Паузата не беше в негова полза. Предстоеше лоша новина. — ЦРУ не се занимава с теб, нито с брат ти, но не мога да говоря от името на останалия цивилизован свят, особено ФБР.

— ФБР?

— Гледай новините и ще видиш какво имам предвид.

— Благодаря ти за помощта, Уолтър.

— Няма проблем. Радвам се, че отново поговорих с теб, Хънтър.

— Аз също. — Млъкнах и се замислих. — Уолтър, ти беше откровен с мен, затова трябва да ти кажа нещо.

— Продължавай.

— Преди час и нещо свърших една работа. Човекът, с когото се разправях, каза, че са го посетили твоите момчета и са разпитвали за Джон.

— Не сме били ние.

— Хубаво, но мисля, че може би ще искате да разберете кой се разхожда насам-натам и се представя за правителствен агент. Може да имате главоболия, ако нещо се обърка.