Читать «Жътваря» онлайн - страница 68

Сега вече беше готов.

Тувал почука на вратата.

20

Много неща ме тревожеха в цялата история. Мисълта за Луиз Блейк продължаваше да ме гложди като червей, който гризе кората на мозъка ми. Жената знаеше много, но не ми казваше. Предполагах, че сдържаността й е свързана с удара под пояса, който ни беше нанесъл Зигмунд Петоски. Фактът, че ЦРУ са замесени, ме разтърси до мозъка на костите.

— Трябва да се обадя на едно-две места — рекох.

Харви Лукас разшири гостоприемството си като истински джентълмен от Юга и аз щях да се възползвам.

Телефонът беше на бюрото в отсрещната страна на стаята.

Трудно ми беше да определя какво означава изражението на Харви и спрях на половината разстояние. За да съберем мислите си след нанесения ни удар, ние се върнахме в кабинета му — взет под наем апартамент в индустриален комплекс в другата част на града. Харви изглеждаше доволен, че ни вижда, сякаш в края на краищата, го смятахме за достоен съюзник. Щом обаче споменах за ЦРУ, въодушевлението му секна. Сложих ръка на слушалката и зачаках Харви да възрази. Той наклони брадичка.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против? — попитах.

— Давай. — Той раздвижи врат, отново се обърна към компютърния екран и прекалено съсредоточено се вторачи в него.

— Щом приключиш, и аз искам да се обадя — заяви Ринк. Стоеше зад Харви и видях, че протегна ръка и стисна рамото на приятеля си. Ринк никога не се държеше снизходително и жестът му по-скоро беше окуражителен. — Можеш ли да ми намериш номера на Дружество за защита на животните в Арканзас, Харви? Трябва да им съобщя за незаконни боеве с кучета на тяхна територия.

Лукас кимна и се залови със задачата.

— Ако предпочиташ да не използвам телефона ти, ще намеря някоя будка — добавих.

Харви ме погледна.

— Използвай го, Хънтър. Щом от ЦРУ са замесени, може да се обзаложиш, че вече знаят за участието ми. — Примирено се завъртя на стола. Нервите го правеха по-словоохотлив от обикновено. — Няма значение дали вършиш работата си оттук или от друго място.

— Ще те засекат за по-малко време, отколкото ти трябва да набереш номера. Ако имаш да казваш нещо, което не искаш да чуят, съветвам те да се откажеш от всякакви телефонни разговори.

— Да — съгласих се аз, но не се притесних. Истината беше, че няма значение какво ще чуят в ЦРУ, тъй като се готвех да се обадя на един от шефовете им.

Номерът, който не бях използвал повече от четири години, изскочи от паметта ми и пръстите ми го набраха машинално. Чух пиукането на междущатската връзка, докато сигналът минаваше през служебни доставчици по света и после се препредаваше през няколко сателита. В невзрачен офис в Лангли, Вирджиния, най-после иззвъня телефон.

Електронният телефонен секретар прие обаждането, съобщи ми възможностите за избор и ме помоли да набера номер от дванайсет цифри. Отново ги въведох по памет. Линията прекъсна за част от секундата. В този неизмеримо кратък период от време се включиха записващите устройства. Нямаше значение. След това се чу леко бръмчене и връзката бе възстановена. Само след три позвънявания отговориха на обаждането ми.