Читать «Жътваря» онлайн - страница 137

— Ще бъде нещо като цирк с три арени — добави Ринк. — Можем само да се надяваме, че няма да заприличаме на проклети клоуни.

Поклатих глава.

— Уолтър ще се погрижи това да не се случи. Както и за изчезването на главореза, когото очистих.

Ринк изсумтя. Вече бяхме разговаряли на тази тема, но очевидно изпитваше безпокойство по този въпрос. Вместо да утежня неловкото положение, аз се втренчих напред. Двете гигантски каменни колони се извисяваха застрашително. На кървавочервения фон на небето те приличаха на монолити, камъни, отбелязващи гробниците на великани близнаци. И трябваше да минем между тях.

Докато карахме между огромните чукари, заключих, че току-що сме стигнали до точката, откъдето няма връщане назад. Вярно, това беше клише, но и истина. Проверих още веднъж оръжията си. Бяха готови както преди няколко минути. За миг се запитах дали ще бъдат достатъчно.

Зад скалните порти имаше равно пространство от пясъчник. Пластовете вкаменен пясък полегато се спускаха към хоризонта. Преди милиони години районът е бил дъно на праисторически океан, гъмжащ от причудливи и изумителни форми на живот. Сега обаче, далеч над настоящото морско ниво, необятната скалиста пустош беше лишена от живот. Там се движеха само пясъчни вихрушки, леки ветрове, които подемаха и завъртаха частици пясък над безчувствената земя.

— Все едно сме кацнали на Марс — отбеляза Ринк.

Стана ясно, че се намираме върху масивно плато.

Предупредих Ринк и настоях да намали. Нещо в цвета на нощта отвъд полезрението ни ме накара да се замисля. Имах чувството, че стоим на ръба на света и една непредпазлива крачка ще ни запрати във вечността.

След по-малко от минута се оказах прав. Ринк спря. Двамата се наведохме напред, протегнахме вратове и се вторачихме в забулената в мъгла долина пред нас. Спогледахме се. Ако Ринк не бе ударил спирачки, щяхме да паднем от шейсет и няколко метра и да срещнем смъртта.

— А сега накъде? — попита той.

— Където и да е, само не напред — отвърнах и двамата се засмяхме.

Внимателно, за да не се плъзнем над ръба на скалата, Ринк зави наляво и сетне потегли предпазливо като внезапно ослепял човек. Гладките скали се осеяха с дълбоки пукнатини и той зави обратно, и потеглихме по пътя, по който бяхме дошли. В тъмнината застрашително се появиха странни очертания. Едва когато минахме покрай тях, осъзнах, че се движим между каросериите на изгорели превозни средства. Бяха предимно каравани. Тук-там имаше по някой микробус. Шофьорите им, изглежда, бяха станали жертви на Каин. Малко по-нататък видяхме доджа. Веднага стана очевидно, че колата е изоставена. Двете предни врати бяха отворени и лампата вътре светеше с жълт блясък в мрака.

Нищо не помръдваше в автомобила. Каин можеше да е легнал на задната седалка и да ни чака да направим грешката да подадем глави вътре и да ни застреля. Или се криеше зад колата. Отхвърлих и двете вероятности.