Читать «Жътваря» онлайн - страница 135

— Да — неубедено се съгласи той.

Свих рамене. Познавах много добре Джон. Вярвах, че се е променил. Предишният Джон не би се жертвал заради старицата и не би рискувал да вземе мобилния телефон от джоба ми от страх, че Каин ще го види. Според мен брат ми бе направил завой в живота си в посока към нещо, което означаваше повече за него от следващата му фикс идея.

Той не се беше опитал да избяга, а бе скочил от доджа с намерението да ми остави парите там, където ще ги намеря. Парите не бяха за него, а за Луиз, Джени и децата. Пъхнах куфарчето под седалката и за момента изтласках прозрението в затънтено кътче на паметта си. По-късно щях да го обмисля, след като попречех на Каин.

39

— Харесва ли ти мястото?

Без Каин да забележи, Джон се беше облегнал на гредата и я бе изцапал с кръв, когато се бе опитал да се изправи. Главата му увисна на раменете. Той замънка нещо несвързано и Тувал се намръщи в отговор.

— Може да се държиш малко по-въодушевено. Положих големи усилия да приготвя мястото за моя брат. Вложих много време и труд в декора. Не мислиш ли, че атмосферата е напълно подходяща?

Джон се олюля. Каин го хвана под мишниците, без да обръща внимание, че пръстите на Телфър се впиха в плътта му.

— Внимавай с първото стъпало. Коварно е — предупреди го Тувал, после го блъсна и се загледа, докато пленникът му се препъваше надолу по стъпалата в мрака. Телфър беше в полусъзнание и издаде малко шум. Падна, сякаш беше парцалена кукла, която безшумно се свлече по стъпалата. Само изохкването му отбеляза къде спря.

— Ще ти дам да разбереш. Защо не внимаваш? — рече Каин. Не беше доволен, че Джон е изгубил куфарчето с парите, макар да не се тревожеше излишно. Или Джо Хънтър щеше да му донесе парите, или той щеше да се върне и да ги вземе, след като всичко свършеше. Не беше необходимо да се притеснява, но малко жестокост не беше излишна и щеше да напомни на Джон Телфър какво означава да ядоса Тувал-Каин. Огледа се за последен път и последва Джон в мрака.

На известно разстояние стъпалата се изравниха в камениста повърхност. Последния път, когато беше там, Каин измете пясъка, но под краката си усети, че вятърът го е довял отново. Често чистеше главната част на скривалището си, за да държи на разстояние пустинята.

Той подритна Телфър и го отмести встрани, а сетне протегна ръка в тъмнината и хвана катинара, с който заключваше металната врата. Прокара пръстите на свободната си ръка по стената, намери тясната ниша, която бе изкопал в пясъчника, и извади скрития там ключ. Отключи и бутна вратата, която се отвори навътре на добре смазаните си панти.

Мигновено усети миризмата.

Каин се усмихна.

Макар и зашеметен, Джон се задави от вонята.

— Какво е това, по дяволите?

Без да каже нищо, Тувал се наведе, сграбчи го за ризата и го изправи на крака, а после го бутна в костницата. Телфър се съпротивляваше, отказваше да диша и прегърби рамене в опит да избегне противната смрад на разложено месо.

— Влизай — прошепна Каин.

— Не — задъхано отвърна Джон.