Читать «Жътваря» онлайн - страница 138

Нямаше да бъде забавно.

Той не ни беше довел чак дотам само за да ни застреля, докато сме на открито. Жътваря планираше много по-интересна игра.

И все пак трябваше да проверим. Щяхме да приличаме на аматьори, ако не бяхме погледнали и Каин изскочеше и ни застреляше в гръб, докато отминаваме.

Стигнахме на петнайсетина метра от доджа и слязохме от джипа. Извадихме оръжията си и Ринк тръгна наляво, а аз — надясно. Приближих се до предницата на доджа, а Ринк заобиколи отзад.

— Няма никого — едновременно произнесохме и двамата. Насочих пистолета си към вътрешността на колата, а приятелят ми се вмъкна вътре и огледа задната седалка.

— Ела да видиш нещо, Хънтър.

Направих го и изпъшках. Задната седалка беше прогизнала от кръв, което показваше, че на Джон не му остава много време на този свят.

Продължих да се взирам в кръвта, а Ринк провери багажника и установи, че е заключен. Каин нямаше да изскочи оттам, докато бяхме с гръб. Ринк се върна при мен, привлече вниманието ми и посочи напред.

Разпилените встрани камъни отбелязваха, че някой е минал оттам. Както и капките кръв, които блестяха в тъмното върху светлата повърхност.

Тръгнахме отново, на разстояние десетина крачки един от друг, и на не повече от стотина метра от паркирания додж стигнахме до скала. Приближихме се до ръба и видяхме, че бездната долу не е празна. Скалата се спускаше на повече от шейсет метра към наклонен насип от шисти и пясък, а по-нататък ставаше равна и се превръщаше в нещо като създаден от природата амфитеатър, който се простираше, докъдето погледът ми стигаше. Имаше формата на бяла голяма купа. Отгоре бе надвиснала гъста мъгла, досущ множество привидения. Избелената от слънцето котловина напомняше само на едно — издълбаната, куха вътрешност на човешки череп. Подсвирнах тихо. Ако Каин можеше да нарече някое място свой дом, това беше най-подходящото.

Силуетите ни се очертаваха на ръба на стръмния склон и представляваха лесна мишена. Отстъпихме назад.

— Ей там, изглежда, има пътека надолу — посочи Ринк. — Сигурно са минали по нея.

Видях пукнатината в земята и кимнах. Приближих се и надникнах над ръба. От бегъл поглед вероятно нямаше да забележа изсечените стъпала, водещи надолу по скалата, но търсех точно тях. Каин бе идвал тук много пъти. Стъпалата бяха свидетелство за това.

— Спускам се — казах аз на Ринк и без да чакам отговор, тръгнах.

Стъпалата не бяха толкова стръмни, колкото изглеждаха, и не беше нужно да си пъргав като планински козел, за да слезеш по тях. Запитах се обаче как, натоварен с Джон, Каин е успял да го направи, без да се спъне и да отнесе и двамата към смъртта. Мисълта ми вдъхна уважение към способностите на този тип.

Напомних си, че той е бивш добре обучен агент на Тайните служби и вероятно е твърд като камък под непретенциозната фасада. Трябваше да призная, че е изключително смел и решителен. Нямаше да бъде лесно да го убия в ръкопашен бой, въпреки че такова беше намерението ми.

Ринк не се нуждаеше от напътствия как да действа. Изчака, докато стигнах до дъното, и после тръгна.